Читать «Безпощадно» онлайн - страница 4

Спенсър напипа айфона в джоба на късите си дънкови панталони и набра телефона на Ариа. Той позвъни веднъж, втори път…

Айфонът на Ариа изврещя в спокойната роузуудска тъмнина. Когато видя името на Спенсър, изписано на екрана, момичето трепна.

— Здрасти — рече предпазливо тя. Двете не бяха разговаряли от скандала на партито на Ноъл Кан.

— Ариа. — Гласът на Спенсър звучеше измъчено, като опъната струна на цигулка. — Трябва да ми помогнеш. Яко съм загазила.

Ариа бързо се шмугна през плъзгащата се врата и изтича към спалнята си.

— Какво има? Добре ли си?

Спенсър преглътна тежко.

— Проблемът е с мен и Келси. Хванаха ни.

Ариа се спря на стълбите.

— Заради хапчетата?

Спенсър изхълца.

Ариа не каза нищо. „Предупредих те — помисли си тя. — А ти ми се нахвърли“.

Спенсър въздъхна, усещайки причината за мълчанието на Ариа.

— Виж, наистина съжалявам за онова, което ти казах на купона у Ноъл. Аз… Не бях на себе си, не говорех сериозно. — Тя погледна през стъклото на вратата. — Но този път наистина загазих. Цялото ми бъдеше може да се срине. Целият ми живот.

Ариа пощипна основата на носа си.

— Нищо не мога да направя. Не искам да си имам работа с полицията — особено след Ямайка. Съжалявам. Не мога да ти помогна. — И тя затвори с натежало сърце.

— Ариа! — извика Спенсър, но на екрана проблеснаха думите „Край на разговора“.

Невероятно. Как можа Ариа да й причини това, и то след всичко, което бяха преживели заедно?

Някой се изкашля пред стаята. Спенсър отново извади телефона си и набра номера на Емили. После притисна слушалката към ухото си и се заслуша в монотонното пиукане.

— Моля те, вдигни, вдигни — шепнеше тя.

Лампата в стаята на Карълайн вече беше угасена, когато телефонът на Емили започна да звъни. Тя видя името на Спенсър на екрана и потрепери стреснато. Приятелката й сигурно искаше да я покани на среща в университета. Емили винаги се извиняваше, че е уморена, но всъщност просто не беше споделила с никоя от приятелките си, че е бременна. Ужасяваше я мисълта, че трябва да им обяснява подробностите.

Но докато екранът примигваше я връхлетя зловещо предчувствие. Ами ако Спенсър беше загазила? Последния път, когато се бяха видели, тя изглеждаше толкова изплашена и отчаяна. Може би имаше нужда от помощта й. Може би двете щяха да си помогнат взаимно.

Емили протегна ръка към телефона, но в този момент Карълайн се обърна на другата страна в леглото си и изръмжа:

— Нали нямаш намерение да отговаряш? Някои хора имат часове рано сутринта.

Емили натисна бутона за прекъсване и се отпусна отново върху матрака, преглъщайки сълзите си. Тя знаеше, че присъствието й тежи на Карълайн — разтегаемият диван заемаше почти цялото свободно пространство, Емили непрекъснато пречеше на Карълайн да учи и освен това я молеше да запази ужасната й тайна от родителите им. Но трябваше ли да се държи толкова гадно?

Спенсър не изпрати съобщение на Емили. Оставаше й само един човек, на когото можеше да се обади. Тя намери името на Хана в списъка и го избра.