Читать «Безпощадно» онлайн - страница 6
Сара Шепард
Но сега Спенсър се нуждаеше от нея, също както Хана бе имала нужда от приятелките си в Ямайка. Те бяха спасили живота й. Хана стана и нахлу чехлите си.
— Добре — рече тя. — Ще го направя.
— Благодаря ти — каза Спенсър. После затвори и усети как облекчението я залива като прохладен, мъглив дъжд.
Вратата рязко се отвори и телефонът едва не падна от ръцете й. Същото намръщено ченге връхлетя в стаята. Когато забеляза телефона й, бузите му пламнаха.
— Какво прави това у теб?
Спенсър го остави на масата.
— Никой не ми го поиска.
Ченгето грабна телефона и го пусна в джоба си. След това хвана Спенсър за ръката и грубо я изправи.
— Да вървим.
— Къде ме водите?
Полицаят я избута в коридора. Удари я миризма на гранясала храна.
— Сега ще си поговорим.
— Вече ви казах, че нищо не знам — възрази Спенсър. — Какво ви каза Келси?
Ченгето се подсмихна.
— Да видим дали разказите ви ще съвпаднат.
Спенсър се вцепени. Представи си как новата й приятелка стои в стаята за разпити, спасява собственото си бъдеще и съсипва нейното. След това си представи Хана, която се мята в колата си и зарежда в джипиеса си пътната карта до университета на Пенсилвания. При мисълта, че ще натопи Келси, стомахът й се сви, но нима имаше друг избор?
Ченгето отвори някаква врата и посочи на Спенсър един от офисстоловете.
— Доста неща трябва да ни обясните, госпожице Хейстингс.
„Така си мислиш ти“ — каза си Спенсър и изпъна рамене. Знаеше, че решението й е добро. Трябваше да се погрижи за себе си. И след като знаеше, че Хана вече е на път, тя бе сигурна, че ще се отърве.
Едва по-късно, след като Хана беше подхвърлила наркотиците, след като се беше обадила в централата и след като Спенсър беше чула две ченгета да обсъждат обиска на стая 413 в общежитието „Фридман“, тя научи истината: Келси не беше казала нищо, което да уличи нея или Спенсър в извършването на престъпленията, в които ги бяха обвинили. Толкова й се искаше да промени всичко, но вече беше късно — ако признаеше, че е излъгала, това щеше да я вкара в още по-големи неприятности. По-добре да си мълчи. Вече нищо не можеше да насочи полицията към нея.
Скоро след това ченгетата я пуснаха с предупреждение. Когато Спенсър излизаше от стаята за задържани, тя видя двама полицаи да водят Келси по коридора. Държаха я здраво от двете страни, сякаш приятелката й беше сериозно загазила. Когато мина покрай нея, Келси я погледна уплашено. „Какво става тук? — питаше погледът й. — Какво знаят за мен?“. Спенсър сви рамене, сякаш нямаше никаква представа, след което излезе навън в нощта, спокойна, че бъдещето й е спасено.
Животът й продължи. Тя взе изпитите по всички предмети от курса с отличен. Върна се в „Роузууд дей“ като най-добрата в класа. Влезе в „Принстън“ с ранния прием. Докато дните и месеците бавно се точеха, споменът за онази кошмарна нощ бавно избледня и тя се успокои, че тайната й е в безопасност. Само Хана знаеше истината. И никой друг — нито родителите й, нито администрацията на „Принстън“, нито Келси — щеше да я узнае някога.