Читать «Безпощадно» онлайн - страница 3

Причина за хаоса в главата й сигурно беше хапчето, което беше глътнала час по-рано. Тъкмо беше започнало да действа и умът й препускаше с милион километри в секунда. Очите й шареха из стаята, а ръцете й потрепваха. „Тресе те като пред изпит“ — би казала приятелката й Келси, ако двете се намираха в нейната стая в университетските общежития, а не заключени в две отделни стаи за разпит в мръсното полицейско управление. И Спенсър щеше да се засмее, щеше да тупне Келси по гърба с тетрадката си и после отново щеше да се заеме да пълни с химически формули и без това претъпканата си с информация глава.

Когато стана ясно, че Спенсър няма да признае за хапчетата, ченгето въздъхна и пъхна шишенцето обратно в джоба си.

— Трябва да ти кажа, че приятелката ти не спира да говори — рече той с твърд глас. — Казва, че идеята за всичко е твоя, че тя просто минавала оттам.

Спенсър ахна.

— Какво е казала?

На вратата се почука.

— Не мърдай оттук — изръмжа той. — Ей сега се връщам.

Той излезе навън. Спенсър огледа малката стая. Тухлените стени бяха боядисани в жабешко зелено. По бежовия килим се виждаха подозрително изглеждащи жълтеникавокафяви петна, а луминесцентната лампа на тавана издаваше непрекъснато жужене, от което й скрипваха зъбите. В коридора се чуха стъпки. Тя застина на стола си и се ослуша. Дали ченгето записваше показанията на Келси? И какво точно беше казала тя за Спенсър? Те не се бяха наговаряли какво да кажат, ако ги хванат. Всъщност изобщо не си бяха мислили, че ще ги хванат. Полицаите сякаш изникнаха отникъде…

Спенсър затвори очи, припомняйки си случилото се през последния час. Купуването на таблетките в Южна Филаделфия. Измъкването от онзи стряскащ квартал. Воят на сирени зад гърба й. Тя си умираше от страх заради онова, което я очакваше. Телефонното обаждане до родителите й. Разочарованите погледи и безмълвните сълзи. Сигурно щяха да я изключат от „Роузууд дей“ и щеше да се наложи да завършва гимназията в общинското училище. Иначе щяха да я изправят пред съда. След това я очакваше еднопосочно пътуване до държавния университет — или още по-лошо, работа като сервитьорка в местната „Уауа“ или като ходеща реклама на някоя компания за бързи кредити по Ланкастър авеню.

Спенсър бръкна в джоба си и стисна ламинираната университетска идентификационна карта за лятната програма. Помисли си за контролните и есетата, които й бяха върнати преди няколко дни; в горния десен ъгъл на всяко едно от тях грееше ярко максималният брой точки. Нещата се развиваха толкова добре. Просто трябваше да изкара лятната програма докрай, да изкара шестици по четирите предмета от академичната програма, които си беше избрала, и отново щеше да бъде на върха. След цялата история с Истинската Али тя наистина заслужаваше добра почивка. Колко още тормоз и лош късмет би могло да изтърпи едно момиче?