Читать «Безпощадно» онлайн - страница 134

Хана се облегна на масата.

— Какво беше това, по дяволите?

— Тя изглеждаше толкова… различна. — Емили погледна към Келси. — Толкова отчаяна.

Спенсър завъртя сребърния пръстен около пръста си.

— Защо каза, че не познава Табита? Сигурно я познава. Имаше нейни снимки в телефона си. Тя ми изпрати онзи есемес!

— Просто излъга — каза Ариа с равен глас. Няма как да е иначе.

Тогава Спенсър разгъна писмото, което Келси й беше дала и го приглади върху масата. Всички протегнаха глави от местата си, за да го прочетат. Единственият абзац беше написан с черен химикал.

Скъпа Спенсър,

Очевидно един от методите човек да се излекува в клиниката е да се отърве от лошите си чувства към хората, затова предполагам, че трябва да започна с теб. Вече не съм ти ядосана. Бях ти бясна през месеците, които прекарах в поправителното училище, чудех се дали имаш нещо общо с кашата, в която се забърках, но не знаех със сигурност, докато Емили не ми го каза в петък. Значи успя да се отървеш; браво на теб. Предполагам, че не мога да те виня за това. Когато ти изпратих онова съобщение в петък, че искам да поговорим, мислех, че ще успея да запазя спокойствие, но когато те видях, направо побеснях. Но пък и ти беше адски ядосана. Все пак ти прощавам, че ме нарани. Не знам какъв ти е проблемът, но определено имаш нужда от помощ.

Успех във всичко. Мисли си за мен, докато си в „Принстън“ — как ли пък не.

Келси

— Леле — каза Хана, когато свърши с четенето.

— Не разбирам. — Спенсър погледна към Емили. — Тя не е знаела, докато не си й казала? Как е възможно, щом е А.?

— Когато й го казах на партито, тя изглеждаше наистина изненадана — промърмори Емили. — Но пък при каменоломната реших, че лъже — че през цялото време е знаела.

Хана посочи писмото на Емили.

— А там какво пише?

Емили ги погледна нервно, защото предпочиташе да си го прочете насаме, но после сви рамене и разгъна листа.

Скъпа Емили,

Предполагам, че трябва да ти обясня някои неща. Тотално се прецаках и въвлякох и теб в това, за което съжалявам. Но на теб също съм ти ядосана. Ти скри голяма тайна от мен.

Когато се запознахме, бях напълно чиста. Щастлива. Развълнувана, че съм си намерила нова приятелка. Но после направих връзката коя си и кого познаваш. Така се сетих за Спенсър и всичките ми лоши спомени се завърнаха. Започнах отново да пия хапчета. Глътвах едно преди да се срещнем в залата за боулинг и преди да тръгнем по пътеката. Глътнах едно и преди пиесата. Ти ме попита какво не е наред, но аз предпочетох да не ти казвам. Знаех, че ще направиш всичко по силите си, за да ме спреш, а аз не исках да спирам. Щом ми каза какво е направила Спенсър, реших да потуша мъката си, като погълна колкото се може повече хапчета. Когато стигнахме до каменоломната, вече си бях изгубила ума и съжалявам, че застраших живота ти. Не знам как да ти благодаря, че успя да ме дръпнеш от ръба, и макар клиниката да ме дразни адски много, терапевтката ми казва, че с времето наистина ще се оправя. Човек никога не знае.

Работата е там, че аз също съм лъжкиня. Направила съм доста неща, с които не се гордея, неща, които никое лошо момиче не би вписало в списъка си. Измамих на изпита SAT. Във втори курс подкупих един учител да ми пише шестица, като спах с него в склада. А когато бях в Ямайка, през пролетната ваканция, срещнах едно момче още първия ден и заминах с него към другия край на острова, като оставих приятелите си без пари и кола.

Така че виждаш ли, не си само ти. Прощавам ти и се надявам и ти да ми простиш. Може би някой ден отново ще бъдем приятелки.

А може би животът е гаден и после умираш.

Келси