Читать «Безпощадно» онлайн - страница 136

— Часовете за посещение приключиха — каза една сестра с бяла медицинска манта, когато надникна в залата. — Ако искате да си уговорите друго посещение за утре, можете да заповядате между дванайсет и два следобед.

Емили ухапа бузата си отвътре. На следващия ден бяха на училище.

— Има ли някакъв начин да се обадим на Келси? — попита тя. — Трябва само да я питаме нещо. Важно е.

Жената зачопли емблемата, която беше пришита на сакото й.

— Съжалявам, но телефонните разговори са забранени за пациентите. Искаме от тях да се концентрират върху работата тук, а не да се занимават с външния свят. Както обаче вече казах, ако искате отново да я посетите… — Тя отвори вратата към коридора, който водеше до фоайето.

Не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят. Емили тръгна след Спенсър, Ариа и Хана по коридора, но в главата й бушуваше буря. Писмото на Келси до Спенсър беше озадачаващо, а до Емили — сърцераздирателно. Келси наистина ли не беше видяла какво са сторили с Табита… или това беше просто поредната игра на А.? Ако Келси не знаеше нищо, какво бе имала предвид при каменоломната, когато беше казала на Емили, че е ужасен човек? Може би просто ставаше въпрос за това, че Емили е премълчала за стореното от Спенсър. Все пак Келси й се беше доверила.

— И какво ще правим сега? — прошепна тя. — Ще я посетим ли отново?

— Сигурно — отвърна Спенсър. — Ако изобщо поиска да ни види.

Момичетата вървяха бавно по коридора и поредицата от плътно затворени врати.

— Погледнете — изсъска Ариа и спря пред малка ниша с шадраванче. От вътрешната страна бяха изписани дузина имена с различни цветове. Петра. Юлисис. Дженифър. Джъстин.

— Това беше съквартирантката ми — прошепна Хана и посочи написаното с розов маркер АЙРИС. — Онази, която мислех за А.

Изведнъж Емили забеляза нещо в ъгъла, един толкова познат почерк, че усети как коленете й омекват. Със сребристи, заоблени букви там пишеше КОРТНИ. Същия почерк като на училищния стенопис, където всички бяха написали по нещо за себе си. Почеркът приличаше ужасно на този на истинската Кортни, момичето, което Емили цял живот бе познавала като Али. Емили си представи как Нейната Али пише името си на лист, като буквата „и“ в Дилорентис е също толкова заоблена като „и“ в Кортни, и буквите са леко наклонени напред. Кортни искаше да прилича на Али и в най-дребните детайли — и наистина го беше постигнала.

Останалите проследиха погледа на Емили.

— Значи наистина е била тук — рече тихо Спенсър.

Хана кимна.

— Сега, като го виждам, ми се струва толкова реално.

Емили отново погледна към подписа, после се обърна към безрадостния, лъскав коридор на „Убежището“. Как ли се е чувствала Истинската Али тук, където в продължение на четири дълги, нещастни години никой не е вярвал на думите й коя е в действителност? Сигурно е изгаряла от омраза към сестра си заради това, че се е разменила с нея. Сигурно е трупала гняв към Емили, Ариа, Спенсър и Хана за това, че са били на погрешното място в правилното време. Докато е била затворена между тези стени, тя е планирала завръщането си, организирала е убийството на сестра си, градила е плановете си като А. и дори е замислила пожара в Поконос.