Читать «Отбой в полунощ» онлайн - страница 126

Небето започва да просветлява и става ясно, че изтокът е точно в обратната посока, а съвсем не натам, накъдето предполагах. По зората личи, че май наистина сме карали право към Берлин, преди на пътя ни да се изпречи онзи мост без парапети. Това е партия бридж, която бих искал да разиграя отново; не да преиграя с въртене, а отново да изиграя.

Загрявам радиостанцията и опитвам напосоки различни честоти. Хващам само нещо като немски с шум от танкове в далечината. На два пъти налучквам същото в смесица от статично електричество; не е особено окуражаващо. Да беше тук Шутзър, може би щеше да даде някоя идея. Този род „непрограмирана“ война е негов специалитет.

Двамата с Уилкинс пробваме подред на всеки петнайсет минути, като държим под око пътя. Докато си почивам, се напъвам да си спомня какво сме днес, кой ден от седмицата и коя дата. Напълно объркан съм. Но има ли значение? Мъча се също да измисля какво да правим по-нататък. Знам, че не можем да останем тук, а няма начин да подкараме джипа. И какво ще правим с Мънди? Можем да го заровим в единия окоп, подобно на руло рисунки, но не ми се ще.

Часът е почти осем по часовника на Мънди, когато до ушите ни достига шум. Няма грешка: от танкове е — чува се дрънчене на метал, грохот и силен дизелов рев като от машини с тежка конструкция. Изглежда, идват по пътя, на който сме ние; само че, ако се съди по слънцето, вървят на изток. Може би се оттеглят? Може би след тях ще връхлети рояк американски войници, кавалерия, подгонила червенокожите обратно към резервата! И тогава виждаме какво било:

Това са пантери T-6 с накачена отгоре им немска пехота, облечена в черно! Броя автоматично: осемнайсет танка, девет бронетранспортьора. Пред тях нашата картечница изглежда като детска фунийка за изстрелване на грахови зрънца. Стискам с все сила палци да не забележат джипа, следите ни или картечницата. Слава Богу, че карат толкова бързо! И дано Милър не направи нещо! Когато отминават и грохотът и дрънченето заглъхват, поглеждам към Милър и Гордън в другия окоп. Бъд стои зад картечницата; до него Мел, по-близо до мен, се взира към нас.

— Видяхте ли им униформите и знаците, а? Сто на сто това бяха мръсните есесовци!

Лицето на Уилкинс е побеляло, безкръвно, както и моето, предполагам. Господи, изглеждаха толкова закоравели, толкова професионални, толкова непобедими!

— Какво смяташ да правим, Уонт? Какво ще правим сега?