Читать «Отбой в полунощ» онлайн - страница 125

Измъкваме Отец Мънди изпод картечницата. Аз и Майката го пренасяме на едно хълмче в края на гората над моста. Милър и Гордън разтоварват картечницата и също я донасят. Единственото, което можем да направим според мен, е да се окопаем тук, да изчакаме да просветне и да обсъдим положението. Имаме достатъчно провизии, за да изкараме няколко дни.

След като картечницата е свалена, завъртаме постамента й и огъваме телорезачката надолу над бронята. С върховно усилие набутваме джипа под моста. Каменният свод е нисък, едва минаваме. Бутаме го нагоре по рекичката, докато го скриваме. По време на работата целите се измокряме в ледената вода. Свалили сме и двете немски туби с бензин. Едната е пълна, другата три четвърти празна, употребена за факлите.

Горе под дърветата не вали толкова силно. Копаем подред. Най-напред разчистваме едно място от снега и листата, после изкопаваме първите няколко сантиметра в замръзналата земя с шанцовите инструменти, сключени под ъгъл. След това работата потръгва, пръстта е глинеста и черна, с тънки коренчета, които лесно се секат. Изкопаваме две дупки, два продълговати окопа, само че по-дълбоки от обикновено, със стъпенки за сядане и стрелба в двата края. Завързваме платнищата над траповете под формата на ниски навеси. Спалните ни чували останаха в първия джип в пропастта, тъй че ще мръзнем, няма как.

Използваме бензина от тубите, за да наквасим малко съчки, и си палим в окопите огънчета в каските. В единия сме аз и Майката, в другия — Гордън и Милър; отзад, между нас, е Отец Мънди. Ние с Уилкинс се събуваме, изстискваме чорапите си и се опитваме да ги сушим на огньовете. Но с ботите няма какво да се направи. Постиламе едно платнище на пода. Горното е опънато така, че имаме петнайсетсантиметров процеп, през който наблюдаваме моста. Димът излиза навън, но затова пък започваме да се стопляме. Аз ръфам парче сирене от неприкосновения запас и се мъча да забравя къде сме. Уилкинс изглежда добре, по-добре от мен. Снегът се трупа върху навеса, така че освен по пушека сме незабележими откъм пътя, сиво на бял фон.

Близо седем и половина е, още не се е съмнало, но вече се поразвиделява, когато отново си обувам влажните чорапи и замръзналите боти. Измъквам се през процепа. От другия окоп Милър ме чува и изпълзява. Имаме едно и също наум и разсъждаваме как да го осъществим. Действаме съвсем по военному.

Слизаме при джипа. Милър демонтира постамента на картечницата и ние го изнасяме на хълмчето. После, като се редуваме, изкопаваме дупка пред процепа на Милъровия навес и полагаме вътре постамента, като запълваме празнините отстрани с камъни от коритото на реката. Домъкваме едно сандъче с муниции, монтираме картечницата върху статива и вкарваме картечната лента в отвора. Ако нещата са толкова зле, колкото си мислим, навярно ще се предадем за по-малко от час, но поне ще сме издържали донякъде. Ако някой може да държи проклетата картечница, докато стреля и при това да улучи нещо, то е само Милър. Отиваме за още съчки, топваме ги в тубите и забързваме към окопите. Стига сме си играли на войници. По време на цялата операция си разменяме не повече от трийсетина думи, струва ми се, и то главно от онзи вид, който Отец Мънди не одобряваше. Докато се въртим около джипа, изваждам и радиостанцията от предната седалка. Спускам я в окопа с помощта на Майката.