Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 42

Сега всички ги погребват извън града, на брега на Студено море, но по-рано, когато Авендум е бил малък, гробището се е намирало в чертите на града. Под прав ъгъл на улица Спящата котка минаваше улица Магьосническа, която плавно преминаваше в площад, на който с намираше старата кула на Ордена. По-нататък площадът преминаваше в улицата на Покривчиите. Обхванах с поглед цялата карта, стараейки се да запомня всички тези улици, къщи и пресечки. Наречете ме глупак, но аз никога не съм копирал планове и карти върху пергамент. За какво ми е тогава главата? Запомнях, осъзнавайки, че ще бъде сравнително лесно да се проникне в Закритата територия, но какво ли ще ме чака там? Макар че не би трябвало да има нищо страшно, иначе страшното отдавна щеше да се промъкне през магическата стена на магьосниците от Ордена. Най-много да има ходещи мъртъвци, от които винаги можеш да се отървеш с едно добро бягане.

Както и предполагах, тези улици заемаха голяма част от сегашния град, и бяха много по-големи, отколкото се надявах. Няколко от сегашните улички спокойно можеха да се поберат в най-малката от тези в Закритата територия — улица Човешка. Предстоеше ми трудна задача, но така или иначе трябваше да вляза в старата кула на Ордена, ако исках да намеря гроба на Грок. Не разбирах, как предишните две експедиции са тръгвали за Храд Спайн, без да знаят къде да търсят Рога? На какво са разчитали?

Някъде около обяд все пак успях да натъпча в главата си всички тези къщички и пресечки на Забранената част. Отпуснах се изтощен на стола, затворих дебелия том и го избутах настрана. Стомахът ми безцеремонно напомни, че е празен. Попитах минаващия покрай мен Болт дали не може да ми донесе или да ми купи нещо за ядене. Получих само свиреп поглед и подмятане, че коремът трябва да се пълни в ресторанта, а не в хранилището на знания. Решавайки да сменя подхода, аз извадих малка сребърна монета и я завъртях на масата. Преди още монетата да спре, Болт я сграбчи като сврака лъскава дрънкулка и хукна нанякъде между книгите и свитъците. В крайна сметка се върна с огромно количество храна и четири бутилки кисело червено вино. Не беше пожалил монетата и мъкнеше пиене за цяла рота. Обядвахме на същата маса, като само избутахме книгите настрана. За половин ден така и никой не посети сградата на библиотеката и аз, оглозгвайки безвкусното жилаво пилешко бутче, започнах да разбирам колко самотен и тъжен се чувства старецът тук. Междувременно Болт наблягаше основно на виното. Като утолих глада си, аз отпратих стареца някъде по-далеч да не ми пречи, и той се махна, като отнесе бутилките вино и храната.

Взех малката книга, на която с черни букви беше написано: „Храд Спайн. Нощна мистерия, обгърната със смърт. История и предположения. Научна работа на маг Далистус Снежния от Ордена на Авендум“.