Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 11

Миниатюрният дом-дворец на вече покойния херцог Патийски остана зад гърба ми. Изпълних Поръчката и сега тръгвам към бърлогата си, молейки Сагот да не срещна никой…

Глава 2

Неочаквани срещи

Вечерният сумрак покри оживения Авендум, принуждавайки жителите на града да се размърдат. Хора и нехора се разбързаха, стараейки се да приключат с делата си преди настъпването на нощта, която би трябвало да настъпи до два-три часа. Ето защо в тесните квартали с криволичещи улички на Пристанищния град хората се опитваха да използват последните няколко часа свобода, преди нощта да ги принуди да се скрият по домовете си.

Няколко жени подтичваха припряно, стиснали здраво кошници с непродадена храна. С много пушилка и крясъци профучаха двойка мъртвопияни млади благородници на превъзбудени коне, карайки минувачите да се притискат до стената и гневно да размахват юмруци след тях. Дебелият продавач перна зад врата чирака, за да побърза със затварянето на кепенците на магазина, а не да зяпа градските стражи, наперено крачещи по грубата каменна настилка, за да стане ясно на жителите колко смели защитници са. Знам, знам. Преди две нощи лично ги видях как на бегом се носеха по нощните улици, молейки всичките дванайсет богове да им помогнат да се върнат живи и здрави в караулното.

Минавайки покрай мен, единият от стражите ме погледна навъсено изпод вежди. Аз му се усмихнах радостно, сякаш исках да кажа: виж, драги, колко мирен и учтив човек съм. Стражникът изсумтя нещо нелицеприятно под нос, стисна по-здраво алебардата в ръка и побърза да догони другарите си. Аз се ухилих. Това са просто стражи от Пристанищния град, те за всичко си затварят очите, дори и за човек, под чийто плащ си личат очертанията на миниатюрен арбалет, чието носене, честно казано, е абсолютно забранено за обикновените граждани в града. Ако ме погледнат стражите от Вътрешния град, изобщо не бих и помислял да се усмихвам. Минимум две златни монети, за да може служителите на реда да забравят лицето ми до следващата ни среща.

Аз все казвам — Вътрешен град, Пристанищен град. Само жител на Авендум може да разбере всички тези имена на столицата, разпростряла огромна мрежа от улици и квартали на територия от няколко левги, а новодошлият, разбира се, няма да се оправи и ще се обърка. Исторически столицата беше възникнала на брега на Студено море, в северната част на Сиала. От птичи поглед градът представляваше огромен триъгълник. Основата му опираше в оловно-сивото и сурово Студено море, а другите две страни се оформяха от високи мрачни стени, с разположени на равни интервали страховити стражеви кули. Имаше осем градски порти — по четири от двете страни на триъгълника. Третата страна беше защитена от морето и от масивен форт, оборудван с оръдия на вечните врагове на джуджетата — гномите. Гномите не обичаха особено морето, но любовта им към златото беше по-силна от неприязънта към солената вода. Сега фортът надеждно защитаваше града откъм морето и мирануехците вече не смееха да атакуват с коритата си снабдената с десет оръдия мрачна грамада.