Читать «Миларепа» онлайн - страница 7

— Но… Безценни.

— Казах!

На Миларепа му се доплака, но ръцете и гърбът му, изранени от гранитните блокове, започнаха да леят кръв вместо сълзи. Но той пак се захвана и върна камъните и пръстта, откъдето ги беше взел.

На другата сутрин Марпа влезе в килията му и го погледна с блага усмивка.

— Размислих, Миларепа. Построй ми триъгълна кула.

— Сигурен ли сте, велики Лама?

Великият Лама започна да се чеше, сякаш Миларепа беше бълха или дървеница, нещо незначително и въпреки това нетърпимо.

— Имам ли навика да говоря врели-некипели?

И Миларепа продължи нощем да проси прехраната си, а денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Тялото му се беше превърнало в една голяма рана.

Понякога, щом паднеше нощта, съпругата на Лама идваше тайничко и му носеше мазила за раните и паничка супа.

Когато Миларепа завърши триъгълната кула, той отиде при великия Лама и с радост му съобщи новината.

— Велики Лама, завърших твоята триъгълна кула. Поучи ме.

— Ама че абсурд? Разруши тази непотребна постройка. И върни камъните и пръстта, откъдето си ги взел.

— Но… Безценни…

— Казах!

Великият Лама дори не повдигна виолетовите си клепки, за да погледне Миларепа.

— Изморяваш ме, Миларепа, само да знаеше колко ме изморяваш… Нищо ли не разбираш?

— Не, велики Лама, нищо не разбирам. Виждам само, че сте готов да помогнете на кого ли не, да дадете формулата на щастието и на най-дребното бълхаво улично куче, което дойде при вас, само не и на мен.

При думата „бълхаво“ великият Лама отново започна да се чеше.

— Пиян ли си?

Той отвори очи и се втренчи в Миларепа. И веднага дясната му ръка бясно зачеса лявото бедро.

— Съчувствам ти. Построй ми островърха бяла девететажна кула. Тя никога няма да бъде разрушена. Когато я завършиш, ще ти дам тайната.

И Миларепа продължи нощем да проси прехраната си, а денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Той си мислеше, че това обещание на Лама съдържа повече обещания от предишните.

Когато най-сетне след няколко месеца вдигна островърхата девететажна кула, той дойде и потърси награда за своите усилия.

Лама се нахвърли върху него, оскуба му косите, нашамароса го и го заблъска в стените. Преди да успее да реагира, Миларепа се озова проснат на земята, окървавен и насинен, а над него един мъж дебнеше всеки признак на живот по клепачите му, за да го удари отново.

— Ти си глупак, Миларепа, най-големият тъпак, който някога е стигал до този манастир! Нищичко ли не разбираш? Наистина ли си мислиш, че всичко може да се купи с глупавата сила на твоите мишци? И наистина ли вярваш, че някаква си кула, била тя кръгла, четвъртита, полукръгла, осмоъгълна или девететажна, може да те поведе по пътищата на мъдростта? Ами че твоята глава е по-твърда и от крайпътен камък!