Читать «Миларепа» онлайн - страница 6

— Ще прося храната и дрехите си по цялата долина.

— Така да бъде — отвърна Марпа, като видя, че кръв изби на ръката му. — А сега излез от храма и отнеси книгата си със заклинания, защото миризмата ти кара идолите да кашлят.

Великият Лама го прие ледено. Съпругата му се показа доста по-гостоприемна и предложи на Миларепа купичка супа, както и ъгълче, където да полегне.

Още на другия ден той започна да проси из долината.

Марпа най-сетне отиде при новия си ученик и го запита какви са престъпленията му. Миларепа разказа за своето отмъщение и за магията за градушка и разруха.

— Чудесно — рече Марпа — в такъв случай ще ги използваш отново за мен. Качи се ей на онзи хълм и изпрати градушка над областите Яброг и Линг. А след това изпосечи планинците, които живеят в прохода Лобраг.

След като свърши работа, Миларепа се просна пред Марпа и поиска формулата на Учителя за постигане на щастие.

Марпа почервеня и заговори сякаш плюеше:

— Какво? В замяна на твоите престъпления, така ли? Искаш формулата на доброто срещу използването на злото? Ами че ти капчица достойнство нямаш! Ами че ти не заслужаваш да се занимавам с теб и даже да ти говоря! А сега иди върни реколтата в областите Яборг и Линг и излекувай планинците. Преди да си сторил това, няма да те приема пак.

Миларепа разбра, че трябва да се изкупи. Той направи всичко, което можа, за да поправи бедите, и се върна пред нозете на Марпа.

— Велики Лама, разкайвам се. Поучи ме.

Марпа се потърка по тила. Щом само видеше Миларепа, не можеше да се въздържи да не се почеше.

— По-късно, по-късно… Усещам, че не си узрял. По-лесно се върши зло, отколкото добро, злото е по-бързо, без усилие, но е като лепило, от което човек не се измъква толкова бързо…

— Велики Лама, умолявам те.

— Изгради ми една кръгла кула!

— Моля?

— Имам нужда от кръгла кула. Построй ми кръгла кула.

И Миларепа, който нощем просеше прехраната си, денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Когато кулата беше почти завършена, Марпа дойде да го види.

— Какво правиш?

— Довършвам кръглата кула, велики Лама.

— Ама ти луд ли си? Никога не съм ти искал кръгла кула} Това веднага да го сринеш и да върнеш камъните и пръстта, откъдето си ги взел.

— Но… Безценни.

— Казах!

И Миларепа го направи. Когато беше разрушил всичко, той остави камъните и пръстта, откъдето ги беше взел, и се просна пред Марпа.

— Велики Лама, разкайвам се. Поучи ме.

— Издигни ми полукръгла кула.

Без да възрази, Миларепа се захвана за работа. Поне този път знаеше къде да търси камъни и пръст.

И Миларепа продължи нощем да проси прехраната си, а денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Когато кулата беше почти завършена, Марпа дойде да го види.

— Какво правиш?

— Твоята полукръгла кула, велики Лама, тази, която ти поиска от мен.

— Аз? Да съм поискал такова абсурдно нещо? Веднага да разрушиш тази брадавица и да върнеш камъните и пръстта, откъдето си ги взел.