Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 9

Когато Арт разбра, че престъпленията не си заслужават риска, той се огледа, намери Бет и се ожени за нея. Беше дребна, дебела, добродушна жена на четирийсет години, чийто баща бе осъден до живот за убийство, а майка й държеше някакъв долен вертеп в Ню Орлеан. Бет с радост помагаше на Арт да върти агенцията за раздаване на роли в различните престъпления и да поддържа реда в един приятно мебелиран, удобен четиристаен апартамент.

Като си седеше на бюрото и си припомняше миналото, Арт постепенно се замисли за брат си и му стана тъжно. Много тежък удар се бе стоварил върху Майк — удар, какъвто Арт не би пожелал и на най-големия си враг. Когато брат му стигна чин сержант, той се ожени. Арт се срещна с жена му, Мери, само веднъж, но веднага я хареса. Мило, привлекателно момиче, с което Майк бе повече от щастлив. При едно свое посещение в затвора преди шест години, той съобщи на брат си, че смята да се жени. С широка усмивка Майк обяви, че те с Мери планират голямо семейство. Арт се насили да даде вид, че се радва, но си помисли, че всеки, който има намерение да ражда деца, не е много в ред. Бяха преместили Майк в Калифорния и двамата братя нямаха връзка в продължение на няколко години. Арт понякога се чудеше как ли се оправя Майк, ала не бе от хората, които пишат писма, пък и беше много зает с изграждането на агенцията си.

Съвсем наскоро, преди две седмици, брат му се обади по телефона и го помоли да се срещнат. В гласа му се чувстваха нотки, които подсказваха, че нещо не е наред. Покани Майк в апартамента си, но той му даде да разбере, че иска да говорят насаме.

— Няма проблем — отвърна Арт. — Бет може да излезе да се види с приятелки. Случило ли се е нещо?

— Точно за това искам да поговорим — каза Майк. — Тогава ще се видим у вас в седем — и затвори.

Сега, като си припомняше срещата, Арт отново изживя всичко и лицето му се сгърчи. Когато отвори входната врата на апартамента, едва позна брат си. Последния път, когато го видя, той просто му завидя на физическата форма и външния вид, отпечатък от редовната служба в армията. Сега Майк беше бледа сянка на това, което бе представлявал някога: слаб, изпит, с хлътнали очи, излъчващ отчаяние, което Арт веднага усети.

Двамата мъже седнаха в тихата дневна и Арт изслуша внимателно брат си. С няколко изречения, Майк очерта в общи линии всичко, което се беше случило през изминалите шест години.

Година след сватбата им се родило момиченце — монголоид. Мери напуснала работа, за да гледа детето. Нарекли го Криси. Мери се грижела за нея с много обич. Наложило се да поограничат разходите и да заживеят само с армейската заплата на Майк.