Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 10

— Боже! — бе възкликнал Арт. — Много съжалявам. Монголоидно бебе? Какво значи това по дяволите?

— Дете със забавено умствено развитие — отвърна му Майк. — Мило, любвеобилно хлапенце, което никога няма да се научи да чете, да пише и ще говори със затруднение. Няма значение. Тя си е наше бреме и ние двамата бяхме луди по нея.

— И…?

Майк гледаше пред себе си, без да вижда и отчаянието му сякаш се задълбочи още повече.

— Преди три седмици Мери я блъсна кола.

Арт се надигна от стола, вторачил очи в брат си.

— Искаш да кажеш, че жена ти е починала? — потрепери той.

— Да.

— За бога, Майк! Защо не си ми казал?

Майк вдигна рамене.

— Сега ти казвам.

— Но защо сега? Можех да направя нещо. Можех да дойда при теб. За бога…

— Никой не можеше да ми помогне — каза тихо Майк. — Трябваше сам да се оправя. Сега нямам жена и съм сам с Криси. Дадох я в един дом за деца, близо до казармата, така че мога да я виждам в събота и в неделя. Освободих къщичката, която бяхме наели. Сега живея в казармата. Този дом е добър за Криси, но е доста скъп. Досега се оправях.

— Пари ли ти трябват, Майк? Мога да ти дам известна сума. Колко искаш? Ще направя каквото мога.

— Не, не можеш да ми дадеш толкова, колкото ми трябват, Арт — каза Майк.

— Какво значи това? — попита Арт. — Мога да ти дам една-две хилядарки. Дявол да го вземе! Мога да ти дам тези пари.

— Имам нужда поне от петдесет хиляди — каза Майк.

Арт го зяпна.

— Да не си луд? Защо са ти толкова много пари?

— За да се погрижа за Криси. Говорих с доктора от дома за деца. Много симпатичен човек. Каза ми, че Криси има порок на сърцето. Било нещо обичайно при монголоидните деца. Тя няма да живее повече от петнайсет години. За да може да получи най-добрите грижи, а аз съм сигурен, че в този дом ще ги получи, ще са нужни петдесет хиляди долара, за да бъде осигурена до края на краткия си живот.

— Но, Майк! Нали печелиш! И аз мога да помагам. Не е нужно да намериш тези пари наведнъж. Можеш да плащаш на месечни вноски.

Майк кимна.

— И аз така си мислех, но след пет или шест месеца аз ще съм мъртъв.

Арт замръзна. Погледна брат си, изтънялото му лице и хлътналите очи, и по гърба му полазиха тръпки.

— Мъртъв? Я не говори глупости! Ще изкараш поне още двайсет години. Какви ги говориш?

Майк се загледа в чашата с уиски, след това погледна брат си право в очите.

— Имам злокачествен рак — рече той тихо.

Арт затвори очи. Усети как цялата кръв се отдръпва от лицето му.

Последва дълга тишина и Майк каза:

— През последните две години имам едни особени болки. Появяват се и изчезват. Не казах на Мери. Помислих си, че е нещо съвсем безобидно. Нали знаеш? Всеки човек го боли по нещо, но смята, че не е сериозно и не обръща внимание. Когато изгубих Мери и тези болки се засилиха, разтревожих се за Криси и отидох при участъковия лекар. Той ми уреди посещение при специалист в Нортпорт на Лонг Айлънд. Затова съм тук. Преди два-три дни ходих на лекар и той ми каза, че имам още около шест месеца живот. След два месеца ще трябва да постъпя в болница и вече няма да изляза от там.