Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 7

Джеймс Хадли Чейс

Порцеланово сините очи на Маги се отвориха широко.

— Имаш предвид там, където живеят всички страхотни милиардери.

— Точно там.

Маги изпищя от удоволствие и се хвърли върху Брейди, който решително я отблъсна.

— Престани, Маги! Искаш ли да дойдеш с мен?

— Само се опитай да ме спреш! Парадайз Сити! Какви неща съм чувала за там! Зашеметяващи хотели, палми, плажове, ресторанти…

— По-спокойно, Маги. Аз заминавам там по работа. Ако искаш да дойдеш, ще трябва да ми помагаш.

— Разбира се, че ще ти помагам, скъпи. Всичко бих направила за теб! Знаеш го! Обичам те като луда!

— Маги, слушай ме сега. Аз не съм търговец на антикварни предмети.

Маги се изкиска.

— Въобще и през ум не ми е минавало, че може да си търговец, котенце. Веднъж спах с един търговец на антикварни предмети. След като охка и пъшка известно време, той започна да разправя какво продал и на кого. Само за това мислеше.

Брейди я потупа по ръката.

— Умно момиче. — Замълча и продължи. — Аз съм професионален крадец. — Той изчака реакцията й. Тя попримига, после кимна.

— Искаш да кажеш, че крадеш от богатите и даваш на бедните? Като Робин Худ? Гледах Ерол Флин в ролята на Робин Худ. Изглеждаше доста тъп.

Брейди въздъхна.

— Остави го Флин. Аз крада от богатите и каквото взема, слагам го в джоба си.

Маги помисли по въпроса, после кимна.

— Винаги съм смятала, че Робин Худ има нужда от доктор. Сега ме чуй добре, скъпи: имало е случаи, когато съм спала с някой богаташ, щом той задреме да взема хилядарка или повече от портфейла му. Значи и аз крада, нали така?

Брейди въздъхна облекчено. Беше прескочил най-голямото препятствие и сега трябваше просто да обясни на Маги какво се иска от нея.

Разкри й плана на Хедън за обира в хотел „Спениш Бей“. Маги го слушаше внимателно и съсредоточеният израз, с който следеше думите му, удовлетвори Брейди, че тя внимателно попива всичко, което й кажеше.

— От тази работа има два милиона за нас, бебчо — завърши той. — Като пипнем парите, ще се оженим.

Маги въздъхна.

— Така каза и миналия път, но никакви пари не взехме и не се оженихме. От цялата работа аз получих само едно пътуване до Швейцария и диамантен часовник. — Тя нежно го целуна. — Не че се оплаквам. В Швейцария беше прекрасно, а и много си харесвам часовника.

— Онзи път работата не стана — каза Брейди. — Този път ще стане.

— И какво трябва да правя?

— Аз отивам в хотела като старец в инвалидна количка. Ти ще бъдеш моята медицинска сестра и компаньонка. Ще си направо неотразима в бялата престилка.

Лицето на Маги светна.

— О, да! Винаги съм мечтала да бъда медсестра! Честна дума, мили! Много обичам да съм в помощ на богати старци. Наистина! Съвсем честно ти казвам!

Брейди с мъка сдържа раздразнението си. Имаше моменти, когато Маги му се струваше истинска напаст.

— Твоята задача ще бъде да разбереш къде се намира сейфът. Ще се поразговориш с тоя-оня от обслужващия персонал и ще бутнеш на хотелските ченгета.

Маги плясна с ръце.

— Никакъв проблем.

Като я погледна, Брейди реши, че това наистина няма да бъде никакъв проблем за нея. Маги бе в състояние да бутне на Джордж Вашингтон и тъй да го вдигне от гроба.