Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 7
Джеймс Хадли Чейс
Порцеланово сините очи на Маги се отвориха широко.
— Имаш предвид там, където живеят всички страхотни милиардери.
— Точно там.
Маги изпищя от удоволствие и се хвърли върху Брейди, който решително я отблъсна.
— Престани, Маги! Искаш ли да дойдеш с мен?
— Само се опитай да ме спреш! Парадайз Сити! Какви неща съм чувала за там! Зашеметяващи хотели, палми, плажове, ресторанти…
— По-спокойно, Маги. Аз заминавам там по работа. Ако искаш да дойдеш, ще трябва да ми помагаш.
— Разбира се, че ще ти помагам, скъпи. Всичко бих направила за теб! Знаеш го! Обичам те като луда!
— Маги, слушай ме сега. Аз не съм търговец на антикварни предмети.
Маги се изкиска.
— Въобще и през ум не ми е минавало, че може да си търговец, котенце. Веднъж спах с един търговец на антикварни предмети. След като охка и пъшка известно време, той започна да разправя какво продал и на кого. Само за това мислеше.
Брейди я потупа по ръката.
— Умно момиче. — Замълча и продължи. — Аз съм професионален крадец. — Той изчака реакцията й. Тя попримига, после кимна.
— Искаш да кажеш, че крадеш от богатите и даваш на бедните? Като Робин Худ? Гледах Ерол Флин в ролята на Робин Худ. Изглеждаше доста тъп.
Брейди въздъхна.
— Остави го Флин. Аз крада от богатите и каквото взема, слагам го в джоба си.
Маги помисли по въпроса, после кимна.
— Винаги съм смятала, че Робин Худ има нужда от доктор. Сега ме чуй добре, скъпи: имало е случаи, когато съм спала с някой богаташ, щом той задреме да взема хилядарка или повече от портфейла му. Значи и аз крада, нали така?
Брейди въздъхна облекчено. Беше прескочил най-голямото препятствие и сега трябваше просто да обясни на Маги какво се иска от нея.
Разкри й плана на Хедън за обира в хотел „Спениш Бей“. Маги го слушаше внимателно и съсредоточеният израз, с който следеше думите му, удовлетвори Брейди, че тя внимателно попива всичко, което й кажеше.
— От тази работа има два милиона за нас, бебчо — завърши той. — Като пипнем парите, ще се оженим.
Маги въздъхна.
— Така каза и миналия път, но никакви пари не взехме и не се оженихме. От цялата работа аз получих само едно пътуване до Швейцария и диамантен часовник. — Тя нежно го целуна. — Не че се оплаквам. В Швейцария беше прекрасно, а и много си харесвам часовника.
— Онзи път работата не стана — каза Брейди. — Този път ще стане.
— И какво трябва да правя?
— Аз отивам в хотела като старец в инвалидна количка. Ти ще бъдеш моята медицинска сестра и компаньонка. Ще си направо неотразима в бялата престилка.
Лицето на Маги светна.
— О, да! Винаги съм мечтала да бъда медсестра! Честна дума, мили! Много обичам да съм в помощ на богати старци. Наистина! Съвсем честно ти казвам!
Брейди с мъка сдържа раздразнението си. Имаше моменти, когато Маги му се струваше истинска напаст.
— Твоята задача ще бъде да разбереш къде се намира сейфът. Ще се поразговориш с тоя-оня от обслужващия персонал и ще бутнеш на хотелските ченгета.
Маги плясна с ръце.
— Никакъв проблем.
Като я погледна, Брейди реши, че това наистина няма да бъде никакъв проблем за нея. Маги бе в състояние да бутне на Джордж Вашингтон и тъй да го вдигне от гроба.