Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 5

— За нея също ще има разходи, нали Ед?

— Максимумът, който мога да дам за тази работа е двайсет хиляди. В тях се включва всичко.

— Добре, сега за охраната и хотелското ченге.

Хедън допи питието си.

— Ти гледаш ли телевизия?

— Горе-долу. Не много често. Според мен телевизията е тъпо нещо.

— Да си гледал за ония, дето ловят диви животни?

— Ъхъ. Все съм си мислил, че те живеят много готино: сурово, далече от всичко. Така че…

— Гледал ли си как се приспива тигър с потопена в приспивателно стреличка.

Брейди погледна въпросително към Хедън.

— Ъхъ.

— Това ме заинтригува. Поразпитах чрез един приятел. — Хедън се пресегна, вдигна дипломатическото си куфарче и го сложи на масата. Погледна към бармана, който се бе зачел в спортната страница на някакъв вестник, огледа пустия бар и извади от куфарчето си нещо, което приличаше на малък въздушен пистолет.

Доста пари дадох за това, Лу, но си заслужава. Зареден е с шест стрелички натопени в същия разтвор, дето вади тигъра от строя. Пистолетът е автоматичен. Трябва просто да го насочиш към някой от охраната, да натиснеш спусъка и той ще спи поне шест часа.

Брейди зяпна.

— Не вярвам.

— Хайде, Лу. Трябва вече да си разбрал, че аз умея да организирам нещата.

— Искаш да кажеш, че стреляш с този пистолет и човекът веднага заспива, така ли?

— Точно така. Добре ли стреляш, Лу?

— Не е за мен тая работа. Не обичам пушкала. Никога не съм носил пистолет и никога няма да нося.

— Тогава ще уредя да имаш човек, който стреля точно. Той ще се погрижи за охраната, ще кара Ролса и ще се заеме с касетките. Няма проблем.

— Ти наистина ли казваш, че това вещество няма да навреди на никого? Без никакви странични ефекти?

— Човекът заспива, събужда се шест часа по-късно и е бомба.

— Ей, страхотен си! — Брейди погледна Хедън с възхищение. — Голяма работа си, Ед.

— Има такова нещо. Сега ти организирай твоята част от работата. Какво ще кажеш да се срещнем в събота в хотел „Сийвю“ в Маями. Можем да обядваме заедно. Аз ще отседна там. Тогава ще можем да прехвърлим плана още веднъж. А ти ще се нанесеш в хотел „Спениш Бей“ в понеделник следобед. Как ти се струва?

— Няма проблеми.

— Добре — Хедън пусна пистолета в скута си, скрит от масата. Направи знак на бармана. — За да си спокоен, Лу, ще ти демонстрирам.

Дебелият барман се приближи до тях. Хедън му даде десетдоларова банкнота и каза да задържи рестото. Проследи с поглед бармана, запътен обратно към бара, вдигна пистолета, прицели се и натисна спусъка. Чу се леко изпукване. Барманът трепна, плясна се с ръка по врата и се обърна, вторачил поглед в Хедън, който вече затваряше куфарчето си. В следващия миг коленете на бармана се подгънаха и той се просна на пода.

— Сега ясно ли ти е? — попита Хедън. — Бърза и чиста работа, а?

Ококорен, Брейди не откъсваше очи от бармана, изпаднал в безсъзнание.

— Извади стреличката от врата му, Лу — каза Хедън. — И да тръгваме.

Брейди неуверено се изправи и се приближи, намери малката метална стреличка, забита в дебелия врат на бармана, и я извади.

— Сигурен ли си, че нищо няма да му стане? — попита той и подаде стреличката на Хедън.