Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 3

— Два — каза Хедън. — Разноските са за моя сметка. Съвсем справедливо, нали?

— Много добре — каза Брейди. — И когато спипаме плячката, кой ще я поеме? — Толкова дълбока бе вярата му в плановете на Хедън, че дори през ум не му мина да каже „ако“ вместо „когато“.

— Голям шум ще се вдигне, естествено — каза Хедън. — Полицаите в Парадайз Сити пипат много здраво. Веднага ще довтасат. Те са се сработили и с щатската полиция, и с полицията от Маями. Ще бъде много рисковано да измъкнем нещата от града. Мисля да изтърсим всичко на Кендрик. Ще трябва да поговорим с него, но той е най-добрият ни шанс.

Брейди се намръщи.

— Мразя този дебелак.

— Няма значение. Той е умен, а в момента само това ни интересува.

— Добре — сви рамене Брейди. — И как ще го направим? Внезапно нападение ли? Не, не, Ед — на хотел е невъзможно. Как ще стане?

Хедън направи знак на бармана да им донесе още две уискита. Изчака бармана да остави пълните чаши и да отнесе празните.

— Докато бях отседнал в хотела, Лу — каза той, след като и двамата бяха отпили от чашите, — взех, че се разговорих с една дебела стара гъска, отрупана с диаманти. Из фоайетата на хотелите все се намира по някоя дъртофела, чийто съпруг с радост е умрял, за да се отърве от нея. Тя бе много поласкана, че съм й обърнал внимание. Каза ми, че всяка година отсяда в хотела за по един месец. Всеки път, когато си раздвижеше дебелото тяло, имах чувството, че чувам да шумолят банкноти. Прекарах с нея около час, разказа ми за мъжа си, който починал преди пет години. Бил някаква голяма клечка в нефтения бизнес. Разказа ми за децата си и за проклетите си внуци. Набута ми семейни снимки. Нали ги знаеш каква напаст са за пет минути й обърнеш внимание, а тя те обсеби изцяло. Добре, както и да е, мен за това ме бива. След малко започнах да се възхищавам от диамантите й. На пръв поглед струват поне стотина хиляди долара. Каза ми, че искала от мъжа си да й подарява за всяка годишнина от сватбата накит с диаманти. Попитах я дали не се страхува, че в тези разбойнически времена може да й ги откраднат. Каза, че никога не би си сложила диамантите извън хотела. Хотелската охрана била толкова добра, че дори през ум не й минавало, че може да я ограбят. Продължихме да говорим, тъй че сега мога да ти кажа нещо за хотелската охрана. При пристигането си всеки гост на хотела получавал специална касетка с цифрова ключалка. Само той знае номера на ключалката. Когато гостите си лягат, поставят скъпоценностите си в касетката, а хората от охраната ги отнасят в сейфа. Ясно ли ти е?

Брейди кимна.

— Цифрови ключалки? — Той се усмихна. — Никакъв проблем. Цифровите ключалки са фасулска работа.

— Предполагах, че това ще кажеш. Тъй че, когато тези богати досадници си легнат, сейфът на хотела се пълни с тлъсти касетки. Дотук съм стигнал. Преди провала с иконите и през ум не ми беше минавало да ударим хотела. Но сега съм сигурен, че си заслужава.

Брейди помисли малко и попита:

— Какво представлява сейфът на хотела?

— Това ти трябва да го разучиш. Нямам представа дори къде се намира.