Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 18

— Хари — подзе Лепски, след като отпи една голяма глътка. — Постъпи оплакване.

Хари кимна.

— От онази стара вещица госпожа Ейбръхъм, нали?

— Точно от нея. Какво става, Хари? Оплакала се е, че мацките ти не си носят монокините. — Лепски се ухили. — Много ме е яд, че не съм бил тук, но не може така. Ще ти се развали репутацията.

— Лъже. Ще ти кажа какво се случи. Имахме няколко пияни богаташи, които седяха на същата маса с тази стара вещица и с досадния й мъж. Лу-Лу сервираше супа от риба и се бе навела ниско, а задникът й бе щръкнал нагоре.

Лепски, който бе виждал Лу-Лу и смяташе, че тя има най-секси дупе от всички момичета в клуба, кимна.

— Тогава един от пияните дръпна монокините на Лу-Лу и те цопнаха в супата на дъртофелницата. — Харц избухна в смях. Беше ужасно — дъртата изпадна в истерия, мъжът й за първи път от години се почувства мъж, а Лу-Лу си скри котенцето. Двамата пияници страхотно се забавляваха. Всъщност на всички в заведението, освен на дъртофелницата, това страхотно им хареса.

На Лепски от смях сълзи му потекоха от очите.

— Страхотно! Какво не бих дал, за да видя такова нещо.

— Разкарах Лу-Лу оттам, опитах се да успокоя дъртофелницата, но тя сграбчи мъжа си и го извлече навън, като през цялото време крещеше, че ще се оплаче на кмета.

— Добре, Хари, успокой се. Аз ще изтряскам едно докладче. Недей да си напрягаш мозъка. Като разкажа на момчетата в управлението, направо ще се пръснат от смях. И никое друго момиче ли не си е губило монокините?

— Искам да знаеш, Том, че моите момичета са съвсем почтени — рече Хари със сериозен вид. — Монокините са последното нещо, което биха си изгубили.

Лепски се засмя.

— За бога, Хари, какво друго имат да губят? — той довърши питието, погледна часовника си, видя, че минава осем и се сети, че трябва да купи нещо за вечеря. — Направи ми една услуга, Хари. Керъл изгорила пая, който ни беше за вечеря. Ще ми предложиш ли една от твоите пици?

— И дума да не става. За тебе, Том, ще приготвя истинска вечеря. Какво ще кажеш за пиле в сос с гъби и бяло вино? Жена ти ще трябва само да го сложи във фурната за двайсет минути.

Очите на Лепски светнаха.

— Звучи страхотно.

— Добре, налей си още едно питие. Аз ще наредя на Чарли.

Хари се отдалечи с бързи стъпки, Лепски посегна към бутилката „Къти Сарк“. Имаше моменти, когато си заслужаваше човек да работи в полицията, помисли си той. Една хладна ръка го хвана за китката.

— Позволете на мен, господин Лепски.

Лепски вдигна очи и пред него се изпречиха малки гърди с коралово розови зърна. Едно момиче по монокини, с черни обувки на висок ток стоеше пред него и му се усмихваше.

— Аз съм Мариан — каза момичето и дългите й мигли затрепкаха. — Чухте ли за Лу-Лу? Ужасно, нали?

Лепски отвори и затвори уста, но от нея не излезе нито дума. Очите му бяха пълни с великолепното телце пред него.

Усмихната, Мариан му наля питие, добави лед и пъхна чашата в ръката му.