Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 20

Задъхан, с туптящо сърце, Педро Сертес го беше причакал в тъмното. Преди това свали една лампа в коридора, нави около крушката малко алуминиево фолио, след това отново я зави на мястото й и така изгори бушона в апартамента на Ейб и в коридора.

Чувстваше се напълно уверен в това, което правеше, Фуентес му беше казал, че евреинът е съвсем безгръбначен и ще припадне още при вида на пистолета. Донесе със себе си не само пистолета, който Фуентес му даде, но и електрически фенер.

— Не мърдай! — излая той и щракна електрическия фенер, като се погрижи да освети и пистолета му, както и Ейб, който се опитваше да се изправи. — Хвърли ми тази чанта!

Ейб беше събирал наема. Досега не го бяха нападали. Един полицай го бе предупреждавал:

— Ейб, все един път това може да се случи. Твоите хора искат да носиш пистолет. Ето разрешителното, ето ти пистолета. Ще ти покажа и как да боравиш с него. — А полицаят се оказа добър учител. Без да вярва, че може да му се наложи да използва пистолета, Ейб знаеше, че ако го нападнат и крадецът се измъкне с парите, той губи не само работата, но и жилището. Шефът му го предупреди съвсем ясно:

— Носиш парите, в противен случай си аут.

Така, че Ейб прие пистолета съвсем насериозно. Никога не беше стрелял с него, но знаеше как да действа: вдига предпазителя, хваща с две ръце и натиска спусъка.

— Бързо! — изръмжа Педро в мрака. — Чантата!

Ейб успя да седне, стискаше чантата и гледаше в ярката светлина на фенера, без да може да различи човека, който му крещеше.

— Вземи я — каза той и бутна чантата по посока на гласа. Тежката чанта се придвижи само петдесетина сантиметра по грубия, протрит килим.

Педро гледаше чантата, без да откъсва поглед от нея, вътрешно триумфираше. Утре, заедно с Анита, щяха вече да бъдат в самолета към дома. Колко ли щеше да се зарадва баща му, когато го видеше отново! Мозъкът му работеше бързо. Бяха решили, че в момента, в който грабне парите, ще се втурне на първия етаж, където Фуентес държеше едностаен апартамент. Евреинът, изплашен до смърт, щеше да помисли, че е изскочил от сградата и полицаите щяха да тръгнат по улиците да търсят мъж с кафява чанта. Сега на Педро му хрумна друга идея. Ами ако не се качи в апартамента на Фуентес, а изтича на улицата? Ами ако задържи цялата сума за себе си? Четири хиляди и двеста долара! Ще се наложи да затвори устата на евреина. Ще го прасне по главата! Точно така! След това ще излезе, ще си иде вкъщи и Фуентес нямаше да може да направи нищо.

Докато се приближаваше до чантата, целият треперещ от вълнение, той свали погледа си от Ейб и насочи светлината на фенера към чантата. Ръката на Ейб се плъзна във вътрешния джоб на сакото. Пръстите му се сключиха около дръжката на пистолета. Извади го в момента, в който Педро сграбчи чантата.

Палецът на Ейб вдигна предпазителя, той насочи пистолета и натисна спусъка. Пистолетът блесна, изтрещя и двамата мъже политнаха назад. Педро усети как нещо парещо прониза бузата му, след това усети, че тя се намокря. Той вдигна пистолета и паникьосан натисна спусъка. Светлината на фенера му се концентрира върху Ейб, който се опитваше да се изправи. Педро усети как пистолетът подскочи в ръката му, чу го как изтрещя, след това с ужас видя как на челото на Ейб се появява червено петно, как Ейб полита и пада назад.