Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 63
Алисън Ноел
Майлс затваря вратата след Джуд и се обръща към нас, като поклаща глава и въздъхва:
— Не-е, това изобщо не беше неловко. Ама хич!
Аз бръквам в чантата си и трескаво започвам да ровя из нея. Малката част от съзнанието ми, която все още може да разсъждава разумно, знае какво трябва да направя. Наясно е, че трябва да му връча прощалния подарък и да се разкарам оттук, преди да е станало прекалено късно. Преди странната магия напълно да ме завладее и да ме принуди да сторя нещо, за което със сигурност ще съжалявам. Защото Роман се приближава.
— Няма да оставаме дълго. Само исках да ти дам това.
Надявам се да не забележи треперенето на ръцете ми, когато му подавам подвързания с кожа дневник, който му купих. Съсредоточавам се в усилието да дишам бавно и дълбоко, решена да озаптя чудовището и да не му позволя да изскочи. Наблюдавам го, докато прокарва длан по подвързията и грапавата хартия на страниците. Опитвам се да прогоня нервността поне от гласа си:
— Знам, че вероятно ще опишеш в блога си цялото пътуване, но реших, че ако нямаш достъп до интернет или пък е нещо прекалено лично, може да го записваш тук.
Майлс се усмихва широко:
— Първо ми организираш купон, а сега и подарък? Направо ще ме разглезиш, Евър!
Но макар да му отвръщам с усмивка, всъщност изобщо не чувам думите му, нито разбирам значението им. Не обръщам внимание на абсолютно нищо друго… освен че Роман е тук.
В мига, в който го съзирам, натрапникът, когото и без това едва удържах, нахлува в мен и ме завладява. За част от секундата успява да потуши и малката искрица съзнание, която ми е останала, и моментално я замества с настойчив ритъм — сякаш барабани бият в цялото ми тяло — който става все по-силен и по-нетърпелив.
Ритъм, който няма да спре, преди аз и Роман да се слеем в едно.
Ръцете на Деймън ме притискат по-силно. Усетил е промяната в енергията ми и очевидно се тревожи. Застинал е напрегнато, готов веднага да реагира. Първо Миса, а после Марко и Рейф се сбогуват с Майлс. Хевън, облечена в лилава кадифена рокля, която подчертава блясъка на бледата й идеална кожа, внимателно наблюдава отстрани. Блестящите й очи се впиват в мен, а покритите й с пръстени ръце заплашително потропват на кръста й. Сигурна съм, че ако все още можех да видя аурата й, щях да се сблъскам със стена от най-яркото и наситено червено, което съществува.
Не че ми е необходимо да разчитам енергията й, за да разбера как се чувства или какво мисли. Сега тя е точно като мен — безсмъртна с ограничено зрение — вижда само едно нещо, има само една цел: Роман. Готова е на всичко, за да предяви и защити правата върху територията си.
Оглежда ме от глава до пети — бързо и надменно. Толкова е сигурна в силите си, толкова е самоуверена заради новопридобитите си способности, че присъдата е мигновена и жестока: не си заслужава да си губи времето с мен.
Тя се навежда към Майлс и леко го прегръща, след което бързо се отдръпва, когато Роман го сграбчва в една от онези кратки мъжки прегръдки и го потупва по гърба. С ръка все още на рамото му, той му напомня:
