Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 56

Погледите ни се срещат. И двамата си мислим едно и също: Защо биха направили нещо подобно? Нарочно ли? Наистина ли ме мразят толкова? Джуд отхвърля тази мисъл доста по-бързо от мен самата. Само че той не знае истината за миналото ни. История, която е толкова сложна и опасна заради скритите в нея капани, че не мога току-така да отхвърля каквато и да било възможност.

— Виж, те са ужасно привързани към Деймън — обичат го толкова силно, колкото мразят мен. Наистина. Кимвам с пълното съзнание, че не преувеличавам — това е чистата истина. — И макар да се предполага, че са добри вещици, не бих се учудила, ако са го направили наистина, с мисълта, разбира се, че просто ще ми дадат урок. По дяволите, може дори да са смятали, че по този начин ще ни разделят с Деймън. Всъщност кой изобщо знае какво става в главите им и какво са планирали? Дори да не е било умишлено, дори да не са били наясно, аз по никакъв начин не мога да ги попитам направо. Защото ако е било нарочно, те ще съобщят на Деймън, а аз не искам той да разбира при никакви обстоятелства. Не мога да го нараня така. А пък ако не са го направили съзнателно и аз им кажа — е, това би било още едно оръжие срещу мен, което също не е приемливо.

Този път Джуд се привежда към мен и с решително изражение отсича:

— Евър, разбирам дилемата ти, наистина. Обаче не смяташ ли, че си прекалено параноична напоследък?

Присвивам очи и се отпускам на стола. Чудя се дали е схванал дори една дума от онова, което му казах току-що.

— Ами, първо ме обвиняваш, че съм от злите — всъщност така и не разбрах какво точно означава това, само че има нещо общо с Роман. Той — според твоите думи — управлява племе от злодеи, а освен това ти едновременно го мразиш и го желаеш, защото си му направила някакво заклинание, което се е объркало. На всичкото отгоре, макар да няма как да си сигурна, предполагаш, че Роми и Райни искат да ти навредят и по тази причина нарочно са пропуснали да ти съобщят съществена част от инструкциите за въпросното заклинание. При това са го направили, с цел да те разделят с Деймън. А по отношение на Деймън — независимо че сте заедно, ти си убедена, че никога няма да ти прости за кашата, която си забъркала, и съответно… — Той тръсва глава. — Схващаш ли какво имам предвид?

Намръщвам се и скръствам ръце. Хвърлям му кос, остър поглед. Нямам никакво намерение да призная, че е прав, но нещата изобщо не са толкова прости.

— Евър, моля те — наистина искам да ти помогна, би трябвало вече да си се уверила в това! Обаче също така искам и да постъпя правилно. Трябва да разкажеш всичко на Деймън. Сигурен съм, че той ще те разбере и ще…

— Вече ти обясних — заявявам равно. — Той няма доверие на магията и много сериозно ме предупреди да не я използвам. Не мога да позволя да научи, че не съм го послушала, нито колко сериозно съм затънала и колко ниско съм паднала.