Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 58

— Какво ти е разказала? Какви бяха точните й думи? — Цялото ми внимание сега е приковано в Майлс.

Деймън сключва още по-здраво ръце около кръста ми. Сега и двамата сме наистина притеснени. Майлс обаче само поклаща глава и се прави, че закопчава цип пред устата си.

— А, не — изобщо не се опитвай! Наистина, Евър — няма смисъл. Знам само, че вече не си говорите. Що се отнася до останалото, нямам намерение да вземам страна. Оставам абсолютно неутрален. Отказвам да се замесвам. Защото в действителност изобщо не искам да оставам тук и да ви помогна да изгладите нещата. Казах го само от учтивост. Всъщност нямам търпение да замина за Флоренция и да ви оставя да се оправяте сами. И наистина би било добре да се разберете, защото не искам да ми се налага да избирам, като се върна. Ти може и да имаш някои предимства, нали ме возиш до училище и така нататък, но пък познавам Хевън от много повече време, а това определено има значение, нали разбираш? — Той затваря очи и започва леко да клати главата си, сякаш иска да каже, че цялата тази история е прекалено объркана и не е в състояние да разбере какво става.

— Майлс, това е така, съгласен съм и ти съчувствам, но се страхувам, че в момента е наложително да научим точно какво ти е казала Хевън.

Гласът му е нисък, напрегнат и нетърпелив. Майлс може и да не разбира, но на мен ми е пределно ясно, че ако веднага не ни разкаже, Деймън ще наруши обета ни да не подслушваме мислите на приятелите си и ще надникне в ума му.

— Няма да й кажем, че си я издал, ако това те притеснява, но наистина трябва да знаем.

Майлс го поглежда, въздиша драматично и прави многозначителна физиономия.

— И ти ли, Деймън? — казва той и ни поглежда намусено, явно притеснен от натиска, който му оказваме. — Добре, ще ви кажа, но само защото утре вече няма да съм тук. Утре по това време смятам да се нося из облаците на десет хиляди метра височина, да гледам стари филми, които вече съм гледал, и да се тъпча с вредна и прекалено солена храна, от която стомахът ми със сигурност ще се подуе.

Той прави драматична пауза и изведнъж на лицето му се изписва много сериозно изражение.

— Добре. Само че запомнете — колкото и неприятно да ви стане, вие го поискахте. Каза ми, че искате от нея да не се среща с Роман, защото — и имайте предвид, че това са нейните думи, а не моите, така че нямате причина да убивате вестоносеца — с две думи, тя смята, че ревнувате. Е, всъщност не мисли така за Деймън, но със сигурност имаше предвид Евър. Смята, че Евър ревнува, защото — и отново ще я цитирам… — Той прочиства гърлото си и се настройва да възпроизведе характерния дрезгав глас и нервна интонация на Хевън — „Нещата най-после започнаха да се подреждат добре за мен, а Евър просто не може да понесе факта, че вече не е най-специалната.“

Той поклаща глава и вдига вежди в отвратена гримаса. А пък аз, макар да ми е наистина неприятно, че го накарахме да повтори думите й, се чувствам изключително облекчена и доволна, че става въпрос само за това. Тя може и да ме мрази, но поне е запазила тайната за безсмъртието си… поне засега.