Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 55

— Съжалявам, просто ти казвам онова, което научих, докато в продължение на години изучавах и практикувах магия. Ти обаче имаш „Книгата“, както и онзи предполагаем код, който да я дешифрира, така че по-скоро ти трябва да ми кажеш дали е възможно.

Отпускам се на стола си с въздишка, а пръстите ми отново нервно започват да чоплят подгъва на роклята:

— Книгата не ми е от особена полза. Имам предвид, че направих, общо взето, точно каквото Роми и Райни ми казаха да направя — използвах почти същите елементи, освен това…

Той ме поглежда сепнато:

— Абсолютно същите елементи ли?

— Ами, да. — Свивам рамене безразлично. — Поне повечето. Имам предвид, че за да развалиш дадено заклинание, трябва да повториш стъпките, с които си го направил… или поне така се казва в книгата, а и Роми и Райни го потвърдиха.

Той кима. Не казва нищо, само кимва леко. На мен обаче ми е напълно ясно, че полага усилия да се сдържи.

— Затова просто не мога да си представя какво се е объркало. Първоначално си мислех, че съм го направила точно както трябва, обаче после… не знам, след това напълно ми се изплъзна и започна отново да се връща, всичките събития се повтаряха отново, точно както стана преди.

— Евър, знам, че си повторила стъпките, обаче дали си използвала и същите инструменти? Същите билки, кристали и каквото друго си употребила първия път?

— Някои бяха нови, някои — стари.

Свивам рамене, защото не схващам добре накъде бие.

— Кой инструмент използва като основен? Кой е онзи, с който започна истинската част на заклинанието?

— Ами, след ваната аз…

Присвивам очи, но няма нужда да се замислям особено, защото отговорът изниква в съзнанието ми мигновено:

— Атамето.

Поглеждам го. И двамата знаем, че това е отговорът — това е голямата грешка, която съм направила.

— Използвах го за… за размяна на кръв и…

Очите му се разширяват, бузите му пребледняват, а аурата му започва да трепери. Ужасявам се.

— Това да не е същото атаме, с което поряза мен? — В гласа му ясно се долавя тревога.

Поклащам глава и на лицето му се изписва облекчение.

— Не, това бе копие, проявено в онзи момент. Истинското е вкъщи.

Той кимва, доволен, след което казва нещо, от което кръвта ми се смразява:

— Ужасно ми е неприятно да ти го кажа, но определено е трябвало да направиш ново. На Богинята се предлага нещо току-що създадено, чисто и неизползвано. Не можеш да й служиш със замърсени инструменти, особено с такива, които вече си употребила, за да призовеш кралицата на подземния свят.

Ооох!

Той ме поглежда с натъжени очи:

— С удоволствие бих ти помогнал, наистина, но това нещо е прекалено голямо за мен. Вероятно би могла да го обсъдиш с Роми и Райни, те като че ли знаят много по въпроса.

— Дали е така наистина? — присвивам очи.

Това на практика не е въпрос, просто разсъждавам на глас.

— Проблемът е, че всъщност именно това направих — послушах ги. Направих точно каквото ми казаха. Да, наистина — атамето изобщо не им хареса, заявиха, че е направено погрешно и настояха да го разтопя и да им го предам. Аз обаче отказах, от инат, а те оставиха нещата така. Въобще не са споменавали, че не мога да го използвам отново, нито пък, че всички инструменти трябва да са нови, за да успея с развалянето на заклинанието. По някаква причина пропуснаха да ме предупредят.