Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 177

— Изобщо не е вярно! Нещата въобще не стоят така! — изкрещявам. — Кълна се, че въобще не е така, както си мислиш!

Само че колкото и пъти да го повтарям, не успявам да стигна до нея. Тя е решила — и е уверена, че е права. По отношение на мен, на Джуд, на всичко, което се е случило тук тази вечер.

— О, не! Сигурна съм, че е точно както си мисля! — Взира се в мен побесняла, а пръстите й се впиват в облечените й в черна кожа бедра. — Точно както си мисля. И… можеш да ми вярваш, Евър, няма да ти се размине! Не и този път. Край с намесата ти в живота ми. Няма да ти позволя повече да ми отнемаш хората, които са важни за мен. Обявявам ти война! Абсолютна война, по всички фронтове! Ще скапя живота ти дотолкова, че ще ти се иска единственият ти проблем да си е останал това, че не можеш да докоснеш гаджето си. Изобщо не си прави илюзии — дори не си представяш какво те очаква!

Още не е приключила, когато рязко се завърта и за първи път, откакто е влязла, показва, че е забелязала и друго присъствие, освен моето.

— И… Джуд, знаеш ли? — Едната й вежда хвръква нагоре и зъбите й проблясват. — След тази нощ ще ти се иска да си безсмъртен, защото в сегашното си състояние няма начин да се противопоставиш на онова, което ще се стовари върху главата ти!

Трийсет и пета глава

— А-ха, получи се, така ли… — промълвява Деймън с мек, отнесен глас. — А тя наистина е съществувала.

Поемам си дълбоко въздух и свеждам поглед, към коленете си. Подгъвам крака върху меката кожена седалка и с нежелание си припомням как ме откри точно когато си тръгвах от къщата на Роман. Джуд вървеше след мен, а Хевън продължаваше да крещи заплахи, застанала на прага. Деймън пристигна на местопрестъплението секунди след края на филма, който бе гледал. Изобщо не си бе направил труда да се отбива в „Монтаж“, където му бях определила среща. Усетил опасността в мига, в който прочел съобщението ми.

Кимвам леко и поглеждам към дома си. Сега пък си припомням онзи момент, в който тържествувах — когато нещата се развиваха според плана ми и противоотровата бе почти в ръцете ми. Секунда по-късно всичко се разпадна.

Мечтаното освобождение ни бе отнето само за миг.

Тръсвам глава и въздъхвам. Зная, че утре сутринта ще трябва да се изправя пред Сабина и да й разкажа за работата си в магазина и за допълнителната като Авалон, а съответно и за ясновидските си способности. Замислям се, че само преди няколко часа това ми се струваше най-големият ми проблем.

— Наистина се получи — отвръщам и срещам погледа на Деймън.

Не просто искам — нужно ми е да повярва в онова, което казвам.

— Противоотровата бе у него, той дори ми я показа. Беше толкова… толкова малко, само едно миниатюрно шишенце, пълно с проблясваща зелена течност. — Свивам рамене. — А после я прибра в джоба си и…

Преглъщам мъчително. Няма нужда да довършвам. Поне не и на глас. Сцената не спира да се повтаря, в ума ми.

Той се намръщва. Вече я е гледал почти толкова пъти, колкото и аз.