Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 176

— Много добре знаеш за какво говоря! — отвръщам.

Цялото ми тяло трепери от гняв и възмущение. Докато стискам изцапаната от противоотровата риза на Роман, усещам да ме залива отчаяние от поражението.

— Направи го нарочно! — Впивам в него вбесения си поглед.

Нямам доказателства, но когато чувам думите, произнесени на глас, идеята придобива собствена сила и живот. Затова ги повтарям, дори отивам по-далеч:

— Направи го нарочно. Това не е грешка. Знаеше много добре какво правиш, когато дойде тук. Е, това ли е? Това ли е начинът да спечелиш играта, продължила четиристотин години? Това ли е големият ти ход? Да ме ограбиш — мен, момичето, което се предполага, че обичаш, от нещото, което най-силно иска? Да вземеш мерки никога, ама наистина никога, да не бъда с Деймън? Това ли е играта ти, Джуд? Тези ли номера използваш? Наистина ли смяташ, че така ще ме накараш да се откажа от вечната си половинка и да избера теб?!

Поклащам глава и се вглеждам в ризата на Роман. Сърцето ми се свива, когато отново спирам поглед върху петното на предницата й — и когато се сещам за жалкия, тъжен живот на Роман, и за това какво се е случило с душата му. Усещам почти физическа болка, като си помисля, че бях толкова близо до това най-сетне да го стигна, да променя всичко, да получа онова, което исках. И какво стана накрая.

Всичко бе изгубено само за миг.

— Евър… — умолява ме Джуд.

— Знам, че съм го наранила, болката звънти в тона му, вижда се в очите му. Идва към мен с протегнати ръце, но аз няма да го допусна близо до себе си. Няма да му позволя да ме докосне.

— Как можа да кажеш такова нещо? — пита ме накрая и спира, признал се за победен. — Наистина те обичам. Знаеш го със сигурност! Обичам те от векове и това е истината. Но не бях планирал нищо предварително, не съм искал това — да ви разделям. Не и по този начин! Прекалено много значиш за мен, за да сторя такова нещо! Щастието ти е по-ценно за мен от моето собствено. Казах ти го и преди! А пък когато в крайна сметка избереш един от двама ни, искам изборът да е честен!

— Само дето аз вече съм направила своя избор — отвръщам.

Нямам вече нито сили, нито желание да споря. Ставам от леглото, като все още стискам ризата в ръце…

Точно тази сцена заварва Хевън, когато влиза в стаята секунди по-късно.

Оглежда помещението и очите й пламват. Един поглед върху дрехата й е достатъчен, за да възстанови случилото се и да разбере всичко.

— Какво си сторила? — пита ме с толкова нисък и заплашителен глас, че по гърба ми полазват тръпки. — Какво, по дяволите, си направила?

Грабва ризата от ръцете ми, притиска я към покритите си с дантела гърди, а очите й ме пронизват, сякаш иска да ме прикове на мястото ми. Приема, че аз съм виновна. Изобщо не обръща внимание на Джуд и опитите му да поеме пълната отговорност.

— Трябваше да се сетя — процежда тя и поклаща глава. — Би трябвало да разбера още когато дойде у нас и се опита да се направиш на добричка. Трябваше да знам, че не си искрена! Просто ме използваше, играеше си с мен. Изстиска информацията, която ти трябваше — кога ще излизам — за да го хванеш насаме и… и после да го убиеш!