Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 121

Свивам устни и се намръщвам — гледала съм достатъчно криминални предавания по телевизията, за да разпозная приспособлението, към което ме води. Той определено очаква да се оставя да ме овърже с тези каиши и да се подложа на полиграфски тест, който без съмнение е нагласен.

— Забрави — отсичам и се врътвам, готова да си тръгна. — Просто трябва да приемеш честната ми дума или сделката отпада.

Вече съм стигнала до вратата, когато той казва:

— Е, има още нещо, което можем да опитаме.

Спирам.

— И повярвай ми, няма начин това да се фалшифицира, особено за хора като нас. И съвсем случайно то напълно съвпада с метафизичните глупости, че всичко е енергия и е свързано в едно цяло, по които ти си толкова прехласната.

Въздишам високо, звучно, потропвайки с крак по пода, с надеждата така да освободя част от енергията, която се надига в мен. А също и да му намекна, че търпението ми се изчерпва.

Но Роман няма да се остави да бъде пришпорван. Той не бърза — и действа само според собствения си график. Пръстите му разсеяно дърпат един разхлабен конец на халата му, когато ме поглежда и заявява:

— Виж, Евър, научно доказано е, че истината винаги е по-силна от една лъжа. И ако бъдат поставени една до друга — тоест да премерят сили една срещу друга, тъй да се каже — истината винаги ще бъде победител. Какво мислиш?

Повдигам вежди подигравателно, с което му показвам мнението си по въпроса, както и за всичко останало, което се случи до този момент.

Но Роман не се трогва, решен да продължи по плана си:

— И съвсем случайно има един много лесен начин да изпробваме това твърдение. Начин, който не може да бъде фалшифициран и не изисква нищо повече от твоята собствена физиология. Искаш ли да опитаме?

Хм, не особено! — опитвам се да кажа, искам да кажа, но чудовището се надига и не ме оставя да говоря, което само окуражава Роман да продължи.

— Така… сега — как смяташ, дали и двамата сме еднакво силни? Дали сред нашия вид няма реални физически различия между мъжете и жените, що се отнася до сила и бързина?

Свивам рамене. Никога не съм мислила по въпроса и изобщо нямам желание да започвам сега.

— Бих искал да демонстрирам нещо, което според мен ще ти се стори интересно. И между другото те уверявам, че не се опитвам да ти правя номера, това не е игра и никой няма да бъде наранен. Напълно искрен съм — наистина ще ти дам онова, което най-много искаш, а това е най-добрият начин да определим какво точно е то. Дори ще започна пръв, за да видиш, че нямам скрити козове… така да се каже.

Той застава пред мен с вдигната ръка, успоредна на бетонния под. Кима леко и ми нарежда:

— Хайде сега, сложи двата си пръста върху ръката ми и леко я натискай надолу, докато аз се съпротивлявам и бутам нагоре. Няма да опитам нищо странно, обещавам. Ще видиш.

Очите ми срещат неговите и виждам предизвикателството в погледа му. Знам, че нямам друг избор — трябва да приема, тъй като у него е решението на всичките ми проблеми. Трябва да играя играта по неговите правила и по неговия начин.