Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 105

– Какво, по дяволите?

Другите сортировачи също вдигнаха глави.

– Сладко – каза Джером.

Чуваше как сърцата им пулсират.

– Вижте го – каза най-младият, като посочи слабините му. – Шибан ексхибиционист.

Четиримата мъже застинаха под слънчевите лъчи; осите се въртяха около ягодите, а в синята ивица между покривите се стрелкаха птици. На Джером му се искаше моментът да не свършва – тук оголеният му член се чувстваше като в рая.

Илюзията не продължи дълго. На гърба му падна сянка. Един от работниците изпусна кошницата, която държеше, и презрелите плодове се изсипаха на земята. Джером се намръщи и понечи да се обърне. Исая го беше намерил. Стоманеният нож на гиганта проблесна като светкавица и в ребрата му избухна болка.

– Божичко! – възкликна най-младият сортировач и си плю на петите.

След кратко колебание братята му го последваха – никой от тях не държеше да вижда кървавата баня.

Раненият мъж изкрещя, но глъчката на пазара погълна вика му. Исая извади острието и от тялото на Джером бликна топлина. Великанът замахна отново, но жертвата му беше по-бърза – отскочи назад и хукна със залитане по улицата. Той се втурна да го довърши, преди някой да е чул виковете му за помощ, но разстоянието между тях растеше с всяка крачка – Джером беше бос, а скъпите велурени обувки на гиганта се пързаляха по лепкавия асфалт.

– Няма да ми избягаш – процеди през зъби Исая.

Събори една кула от щайги и съдържанието им се разпиля пред Джером. Беглецът забави ход, за да се наслади на аромата на натъртените плодове, и тази прищявка едва не го уби. Гигантът го настигна и се приготви да го изкорми. Джером видя как ножът се приближава към корема му и си представи предстоящата болка: разпорващият удар и топлината, която избликва от раната, за да се смеси с кръвта на ягодите в канавката. Видението беше толкова примамливо, че почти му се прииска да се сбъдне.

Това нямаше да е първото убийство на Исая: вече беше затрил двама души. Понеже познаваше безмълвната лексика на акта, той видя поканата в очите на жертвата и я прие с радост. Замахна с ножа, но Джером не се хвърли да го посрещне. Вместо това се отдръпна в последния момент и нападна на свой ред сводника. Исая се наведе, за да избегне юмрука му, и се подхлъзна върху ягодите. Ножът излетя от ръката му и се приземи сред изпочупените щайги. Джером побягна отново, а ловецът спря да потърси оръжието си. Когато най-после го намери, вече беше късно – плячката беше изчезнала в претъпканата с хора улица. Той понечи да прибере ножа в джоба си, но от тълпата излезе един униформен полицай.