Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 103

Той я изгледа преценяващо. Със сигурност беше проститутка като Анджела, макар че не беше нито толкова млада, нито толкова красива.

– Чувам сърцето ти – каза й Джером с усмивка.

– Казах ти...

Той се запъти към нея и тя отстъпи назад. Не изглеждаше уплашена, а по-скоро отвратена.

– Ако извикам Исая, ще съжаляваш – предупреди го жената.

Ритъмът на сърцето й се учести.

– Изгарям – каза й Джером.

Тя се намръщи; беше изгубила словесната битка.

– Не се доближавай до мен. Предупреждавам те.

Туптенето на сърцето й се забърза още повече и подейства на Джером като магнит: беше пълно с топлина и живот.

– Дай ми сърцето си.

– Исая!

Никой не се отзова на вика й, никой не дотича. Той я привлече към себе си и й запуши устата. Жената го обсипа със серия от удари, но болката само подхрани пламъците му. Вече гореше целият, а слабините, коремът и главата му бяха нажежени като пещи. По-голямото й тегло не можеше да се мери със силата на страстта му. Джером я блъсна в стената – пулсът на сърцето й гърмеше в ушите му – и зацелува врата й, после разкъса тънката рокля, за да освободи гърдите под нея.

– Не викай – каза успокоително той. – Няма да ти сторя нищо лошо.

Жената поклати глава и измуча „Няма“ в дланта му. Джером отпуши устата й и тя си пое трескаво въздух. Къде се бавеше Исая? Сигурно щеше да дойде всеки миг. Беше уплашена за живота си – как блестяха очите на непознатия! – затова реши, че е по-добре да не се съпротивлява. Знаеше от опит, че страстта на мъжете е краткотрайна. Обещаваха й целия свят, а след половин час от хвалбите им оставаха само разочарование и мокри чаршафи. Изгарял бил! Е, добре, ще изтрае глупавите му брътвежи; беше чувала и по-лоши неща. Ще изтърпи и члена му, който не спираше да й досажда – нищо в тези смешни атрибути не беше в състояние да я нарани или изненада.

Джером искаше да стисне сърцето й, да го размаже по лицето си, да се окъпе в кръвта му. Сложи длан върху разголените й гърди и усети как пулсира.

– Харесват ти, нали? – попита го жената. – Не си първият, който...

Той заби нокти в кожата й.

– По-леко, скъпи – смъмри го тя, докато надничаше над рамото му за Исая. – Бъди по-нежен, имам само едно тяло.

Джером натисна и под ноктите му бликна кръв.

– Не прави така.

– Трябва да го извадя – обясни й той, без да спира да дълбае.

И жената осъзна, че това, което се случва, е нещо повече от любовна игра.

– Спри! – каза тя и после запищя – беше започнал да разкъсва плътта й.

Исая, който се намираше пред една от съседните сгради, изпусна току-що купената френска торта и хукна към вратата. И преди беше напускал поста си заради любовта към сладкото, но този път май щеше да му е последен. От първия етаж се чуваха ужасни звуци. Той изкачи на бегом стълбите. Гледката, която завари, надминаваше и най-лошите му очаквания. Някакъв мъж беше притиснал Симон до стената и я изнасилваше. В краката им имаше кръв, но беше трудно да се каже дали е нейна, или негова.

Исая изрева. Джером се обърна с окървавени ръце и видя как един гигант с костюм от „Севил Роу“¹³ посяга да го сграбчи. Той побърза да извади инструмента си, но вече беше късно. Исая го издърпа от жената и тя се скри разплакана в апартамента.