Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 9

Веднага позна седемте малки момиченца, които бе виждала на снимките в списанията. Седморката на Девън се обличаха с помощта на една изнурена на вид жена — майката на Трейси? — и на едно по-голямо момиче. Да не би Трейси да има и по-голяма сестра?

— Лизи, помогни на Санди с копчетата — помоли жената.

Момичето изглеждаше объркано.

— Коя е Санди?

— Лизи, за парите, които ти плащам, най-малкото, което можеш да направиш, е да се научиш да ги различаваш — раздразнено отвърна жената и посочи едно от седемзначетата.

Значи младото момиче беше някаква помощница на майката, заключи Аманда. Докато те двете се занимаваха с обличането на момиченцата, тя самата можеше да се промъкне долу, да потърси кухнята и да си вземе нещо за хапване.

За беда едно от децата я забеляза:

— Мамо, ето я Трейси!

Стресната, жената се озърна. За миг тя й се стори объркана, ала сетне изражението й се смени с раздразнено.

— Трейси, защо още не си се облякла? Ще закъснееш за автобуса, а аз няма да те закарам до училище.

„Хубаво“, рече си Аманда, защото нямаше никакво намерение да ходи на училище, не и като Трейси Девън. Въпреки това идеята да свали ужасната нощница й се понрави, затова реши да остави отмъкването на храна за после, за да може първо да се преоблече. Пък и освен това може би дотогава щеше да е напуснала тялото на Трейси. Може би щеше да похапва собствената си нискомаслена, диетична зърнена закуска в собствената си кухня.

Ала докато се намираше в това тяло, Аманда реши да промени начина, по който Трейси се облича за училище. Като прегледа обаче съдържанието на гардероба на момичето, видя, че то не предлагаше кой знае какви приемливи тоалети. В него със сигурност нямаше нищо, с което Аманда щеше да се съгласи да излезе и да бъде видяна. Нима семейство Девън бе прекалено бедно и не можеше да си позволи да й купи нови дрехи? Не, не можеше да е това. Къщата изглеждаше хубава, а и онези малки клонинги носеха симпатични еднакви роклички. В края на краищата вината все пак си беше на Трейси — момичето чисто и просто нямаше никакъв вкус. Това бе поредната причина да не я съжалява.

Обаче не бе достатъчна причина да я освободи от тялото на съученичката й. Тя отвори едно чекмедже и напразно зарови из купчинките обикновени бели бикини, за да си намери сутиен, и тогава се досети още нещо за Трейси. Двете с Девън имаха заедно час по физическо и се преобличаха в една и съща съблекалня. Трейси не носеше сутиен. Това бе поредната причина да й се подиграват.

С въздишка Аманда затърси други дрехи, които не бяха така обидни. Накрая облече проста джинсова пола — не беше маркова естествено — и единствената тениска без петна под мишниците. Блузката беше прекалено раздърпана, ала намери и кафяв колан, с който пристегна дрехата на талията. Тършувайки из чекмеджетата, не успя да открие никакъв грим, дори и тубичка с гланц за устни не намери, но пък попадна на гумено ластиче, с което дръпна мръсната коса от лицето на Трейси и я вдигна високо, вързана на конска опашка.