Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 2

— Тери Бойд има нова чанта — забеляза Бритни.

— Да не е марка „Коуч“?

Аманда поклати глава и отсече:

— Няма начин. Менте е.

— Как позна от това разстояние? — настоя да разбере Софи.

Аманда й хвърли изпепеляващ поглед и я скастри:

— О, ама моля-я-я ти се! „Коуч“ не правят този модел чанти в такъв нюанс на зеленото. — Откриването на вещи, лъжливо представяни за дизайнерски, бе любимо тяхно забавление и Аманда огледа тълпата за други примери. — Вижте блузата на Кара Уинтърс.

— „Джуси Кутюр“ ли е? — зачуди се Софи.

— Не е. Личи си по копчетата.

Софи погледна приятелката си с възхищение. Аманда обаче отвърна на това, като се втренчи многозначително в нещото в ръката на съученичката си.

— Софи, наистина ли ще излапаш това кексче? Мислех, че си на диета.

Момичето въздъхна и избута сладкиша в ъгъла на подноса си, а Аманда се обърна на другата страна.

— Защо ме зяпна така? — попита я Бритни.

— На брадичката ти излиза огромна пъпка.

Бритни измъкна огледалце от чантата си.

— Не е чак толкова голяма — успокои я Софи. — Никой няма да я забележи.

— Аз я забелязах — натърти Аманда.

— Наистина ли? — Бритни се вторачи още по-напрегнато в огледалцето.

На Аманда й се стори, че зърва долната устна на приятелката си да потреперва и за миг едва не я съжали. Всички знаеха, че Бритни беше обсебена от тревога за кожата си. Тя постоянно изследваше отражението си дори и само за намек от надвиснало загрозяване, харчеше половината от джобните си пари за кремове за лице и дори веднъж месечно ходеше на дерматолог. Не че всъщност имаше нужда да отделя чак такова внимание на кожата си. Ако лицето й бе дори наполовина толкова зле, колкото самата тя си мислеше, че то бе, Бритни нямаше да има място на масата на Аманда. Но приятелката й все така се вглеждаше в малкото си огледало и сега Аманда видя как очите й се пълнят със сълзи.

„О, не. Не й позволявай да се разреве!“, помисли си Аманда, която никак не обичаше публичните изблици на чувства. Винаги се страхуваше, че те щя я впримчат.

Още три от приятелките им — Ема, Кейти и Нина — се присъединиха към тях на масата им и Бритни получи нови уверения, че кожата на лицето й не е чак толкова грозна. Най-накрая и Аманда се предаде:

— Знаеш ли, май контактните ми лещи са се зацапали. Всички хора ми изглеждат така, все едно ще им избият пъпки.

Бритни като че ли се поуспокои и Аманда тихомълком си напомни да не хаби обидите си за приятели. Не искаше да се чувства зле заради нещо, което е казала. Чувствата можеха да бъдат толкова опасни.

Слава Богу, че Ема повдигна друга тема:

— Хедър Тод се е подстригала.

— При някой бръснар — отсече Аманда, имайки предвид по-евтините фризьорски салони.

— Настина ли?

— Ами така изглежда.

Кейти се закиска и сподели:

— Аманда, направо си ужасна.

Аманда знаеше, че това е комплимент, и го прие, като се усмихна благосклонно. Кейти грейна, окрилена от усмивката, и Аманда реши да не й казва, че цветният й гланц за устни се беше размазал. Пък и освен това наоколо имаше толкова много други ученици, които заслужаваха повече вниманието й на критик. Точно като момичето, което в момента се приближаваше към масата й — Трейси Девън — най-загубеното момиче от осми клас, най-жалкото същество в целия курс, а може би дори и в цялото училище.