Читать «По-добре късно, отколкото никога» онлайн - страница 63
Мерилин Кей
Зададе му въпроса, който я глождеше, откакто се срещнаха за пръв път:
„Какво е там, където си ти?“
„Прекрасно.“
„Можеш ли да ми опишеш?“
„Трудно е. Просто това е невероятно щастливо място, изпълнено с любов.“
„Иска ми се да го видя.“
„Някой ден и това ще стане. Но мисля, че ще е след много години. Ти не си от типа, който претърпява глупава катастрофа с мотор. И трябва да изчакаш да дойде твоето време, иначе няма да се озовеш тук.“
Аманда разбра. Не че възнамеряваше доброволно да се отправи натам, за да бъде с него. Не, искаше той да дойде
Затова заговориха за други неща. Тя му призна, че не се е замисляла особено за собственото си бъдеще. Той й говори за колежа. Така и не беше постъпил в колеж, разбира се, но на по-големия му брат много му беше харесало там. Рик й каза, че според него тя се изразява много добре и че от нея ще излезе чудесен учител. До ден-днешен никой не й бе казвал подобно нещо, основно защото досега то не бе истина.
Аманда му разказа за семейството си, за това, че е единствено дете, че е разглезена защото е център на внимание в истинския си дом. Описа му другите си преживявания като крадец на тела.
Но и премълча доста неща. Не му разказа за групичката си, за това как винаги сядат заедно на обяд и критикуват другите момичета. Не му каза колко често ходи да си купува дрехи и козметика, обувки и продукти за коса.
Рик й разказа за книгите, които бе чел приживе. Оказа се запален читател. Две от споменатите заглавия й се сториха познати, но само защото бяха сред задължителните четива за училище, но въпреки това тя беше прочела само съкратените им варианти, за да не пилее ценно време да чете, вместо да седи пред телевизора. Не беше чувала повечето книги, които той назова, но запомни заглавията им, за да ги прочете в бъдеще. Това мъртво момче щеше да промени начина й на живот. И може би, само може би, нямаше да му се наложи да остане мъртво.
На следващия ден Другата-Аманда разказа домашното си за влиянието на дарбата й върху избора на професия. На истинската Аманда й провървя, защото не й се наложи да говори. Естествено обаче рано или късно и на Кен щеше да му дойде редът да разкаже
Другата-Аманда изобщо не я изненада. Аманда познаваше себе си прекалено добре.
— Изобщо не мисля, че дарбата ми е нещо хубаво, и не вярвам, че в бъдеще ще ми бъде от полза. Искам да имам прекрасен живот, а не мога да го постигна, ако само се прехвърлям в тела, които съжалявам. Затова целта ми е да се отърва от дарбата си и така да постигна целите си.
— А какви са те? — попита я мадам.
— Ако порасна с още няколко сантиметра, мога да стана модел. Ако не порасна, предполагам, мога да стана кинозвезда.
— Харесва ли ти да работиш на сцената? — попита отново учителката.
— Не знам, никога не съм опитвала.
