Читать «По-добре късно, отколкото никога» онлайн - страница 62

Джена се зачуди дали баща й бе усетил нещо и какво ли си беше помислил, че се случва. Че го е ухапал комар?

Е, това, естествено, не беше нито важно, нито от някакво значение. Важното в случая бе фактът, че Трейси е дотолкова убедена, че Стюарт не е баща на Джена, че бе готова да предприеме такива крайни мерки, като да изпрати за сравнение ДНК и така да открие дали двамата наистина са роднини.

Джена механично си взе още едно парче от кейка. Трябваше да върши нещо, да се занимава, за да не разкрие на Трейси какво е узнала. Поне докато намислеше какво да прави.

— Вкусен е, нали?

Джена невиждащо се вторачи в приятелката си.

— Ъ?

— Кейкът. Направила съм още един, сега се пече във фурната. Всъщност най-добре е да ида да го нагледам.

Трейси излезе от стаята. Джена веднага отиде при чекмеджето. Отвори го, взе плика и отиде в банята. Там го скъса на съвсем мънички парченца, за да не запуши тръбите. Сетне ги хвърли в тоалетната и пусна водата.

Все някак трябваше да накара баща си да й споделя, когато му се случва нещо необичайно, като ухапване на комар извън сезона, но без да му разкрива защо го моли за това.

15

— Е, това е — заяви госпожа Престън. — Ще се обадя на доктора.

Аманда вдигна поглед и попита:

— Защо?

— Защото и дума не си обелил, откакто седнахме да вечеряме. Да не споменавам, че ястието ти е любимото, лазаня, а ти дори не си го опитал.

Жената се изправи и отиде при телефона.

Аманда припряно набоде лазанята с вилицата си.

— Ето, ям! — викна.

— Прекалено късно — отвърна майката на Кен. — Нещо с теб не е наред и аз ще разбера какво ти е. — След миг се върна в кухнята. — Кабинетът на доктора не работи днес. Но утре сутринта това ще е първото нещо, което ще направя — да се обадя отново.

Аманда не можеше сега да се притеснява и за това. Имаше по-важни неща на главата. Като възкресяване на мъртви например.

Не като във филмите, когато зомбитата стават от гроба, а от ковчезите изскачат вампири. А просто като възкресяване на някой мъртъв, докато отново стане жив като преди.

Не беше глупава и не вярваше в магии или в прераждането, или пък в други такива неща. Но вижте нея… та тя можеше да обладава тела. За това нямаше научно обяснение и никой не можеше да го разгадае. Същото важеше за всеки един от съучениците й от класа за деца с дарба. Всички те можеха да вършат необясними неща. Четяха мисли, виждаха бъдещето, караха предметите да се движат сами и нито едно от тези умения не можеше да бъде обяснено в света на логиката. Така че някой от тях навярно имаше и силата да върне мъртвец към живота, без още да е узнал, че умее това. Защо не? Нямаше да е по-откачено от другите неща, които вършат. Въпросът бе кой е щастливият кандидат. Чия дарба можеше да постигне подобно нещо?

По време на „срещата“ си с Рик тази вечер Аманда не му разкри плана си. Остави разговорът сам да се развива по обичайния си прекрасен начин. Рик й разказа за мечтите си, за целите и амбициите си — все неща, които не можеха да се случат, защото вече беше покойник. Въпреки това обаче не звучеше потиснат и Аманда скоро откри защо.