Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 65

-      Имаш ли представа защо Дороти изведнъж се е повредила? Тези проблеми не са ли се проявили по време на симулацията?

Мелиса спря да дъвче, изплю някаква костица и каза:

-      Имам теория: софтуерът е знаел, че това са симулации. Когато се е озовал в „Титан Експлорър”, а след това е бил запечатан в Бутилката, е разбрал, че това не е симулация, че това изпитание е истинско. И изкуственият интелект е постъпил в съответствие с програмата: оценил е ситуацията и е стигнал до извода, че „Експлорър" се намира в сериозна опасност. Не е знаел, че това също е симулация. Това е задействало аварийния режим на оцеляване. Софтуерът е предприел логичните стъпки към измъкване от ситуацията, която погрешно е оценил като опасна, и оттогава се щура паникьосан из интернет. Но това е среда, за която не е подготвен, не е програмиран. Там той се чувства застрашен отвсякъде, затова не може да се върне в обичайния си режим.

-      Дороти има ли съзнание?

-      Абсолютно не! Не повече от Елиза. Всичко, което прави програмата, наречена Дороти, всяко нейно действие, е резултат от набор инструкции. Колкото и истински да ни се струва даден изкуствен интелект, той не е нищо повече от и, или и не.

- Дороти знае ли, че е компютърна програма?

Мелиса се намръщи.

-      Това е все едно да питаш дали „Майкрософт Уърд“ знае, че е текстообработваща програма. Въпросът е абсурден. Дороти не знае нищо. Тук говорим за изчислителна мощност, нищо повече.

Настъпи тишина.

-      Разкажи ми за тези заплахи. Какво точно ти каза?

Шепърд остави купичката и вдигна поглед към звездите.

-      Бях отворила лаптопа си. Изведнъж екранът потъмня, после се включи скайпът и започна една тирада. Лъжкиня, убийца, мразя те, мръсница, внимавай... такива неща.

Форд се приведе напред.

- И?

-      И се появи лицето ѝ. Лицето на Дороти.

-      Чакай... Дороти има лице?

-      Да... в известен смисъл. Лице, която тя си създаде сама.

-      Снимка на Дороти? Коя Дороти?

-      Дороти Гейл. Съжалявам, че не ти обясних по-рано. Това е цялото име на софтуера.

-      И коя, по дяволите, е Дороти Гейл?

-      Момиченцето от „Вълшебникът от Оз“, глупчо! Реших, че Дороти Гейл притежава всички качества, които исках да вложа в този софтуер. Нали разбираш - смелост, независимост, любопитство, упоритост, интелект. Освен това Дороти извършва едно далечно пътешествие - отвъд дъгата. За мен проектът „Кракен“ бе като пътуване отвъд дъгата.

-      И изведнъж програмата намира снимка на Дороти... или по-скоро на Джуди Гарланд и я използва в скайпа?

-      Не. Софтуерът не използва Джуди Гарланд. Той реализира собствената си представа за Дороти, която, трябва да призная, изглежда много по-сексапилна от Джуди Гарланд.

Форд поклати глава. Всичко това беше прекалено смахнато.

-      И после?

-      След като ме заплаши, изкуственият интелект подпали компютъра ми. Тогава разбрах, че в болницата съм лесна плячка. Затова избягах, зарязах колата си, откраднах друга и потеглих на запад. Но по пътя насам Дороти ме откри отново. Бях отседнала в един мотел в Тенеси, за да си почина. Щом включих айпада си, тя се появи и заяви, че продължава да ме следи. Каза, че е разбрала, че от НАСА я издирват. Обеща да ме спипа преди да им помогна да я открият. „Не си мисли, че можеш да се скриеш от мен, защото не можеш... Ще те намеря където и да си“. Веднага изключих айпада. Ужасно се изплаших.