Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 66

-      Значи тази дяволски добра симулация се опитва да те убие. Между другото, отбелязвам само, че и ти започна да говориш за нея като за човек.

-      Въпреки всичко тя си остава симулация - заяви Мелиса. - И определено не е одушевена. Просто съм объркана.

Форд замълча за миг, после попита:

-      Какво се е случило с Дороти в интернет?

-      Нямам представа!

-      Интернет е едно огромно и опасно място. Възможно ли е преживяното там да я е извадило от равновесие? Да е... откачила?

Мелиса го зяпна.

-      Да е откачила?

-      Самата ти каза, че мощният изкуствен интелект силно наподобява човешкия ум. Нали това е определението, което му дава Тюринг?

Мелиса мълчеше.

-      Ами ако е като ХАЛ? Вече е направила опит да те убие. Ако сега реши, че Тони Гроувс трябва да умре? Или президентът? Ами ако изключи електропреносната мрежа? Или изстреля ядрена ракета? Или започне Трета световна война?

-      За бога, няма причина да прави което и да било от тези неща...

-      Откъде знаеш?

Мелиса отново поклати глава.

-      Това е научна фантастика.

-      Сигурна ли си?

Мелиса не отговори.

-      Трябва да им помогнеш да открият тази програма. Не разбираш ли колко е опасна?

-      Този изкуствен интелект вече не е мой проблем - възрази неуверено тя.

-      Не е проблем и на Джак Стейн. Вече - каза Форд.

Тя впери поглед в него.

-      Това беше удар под кръста.

-      Стейн е загинал, защото не се е отказал до последния миг. А ти... ти си като капитана на онзи италиански кораб, който не само напуснал кораба си, но и отказал да се върне.

-      Не съм се отказала. Но бях заплашена. Освен това всички ще обвинят тъкмо мен.

-      Странно, не те смятах за страхливка.

-      Не ми се слушат глупостите ти!

-      Можеш да си останеш тук, в планините, където се чувстваш в безопасност - не само от Дороти, но и от целия свят. А можеш и да поемеш отговорност. Можеш да се върнеш и да помогнеш да открият Дороти. Мисля, че много добре знаеш какви опасности крие тази програма.

Мелиса скочи и викна:

-      Върви по дяволите! Казах ти вече! Приключих с това!

-      Върви си тогава.

-      Точно това ще направя, задник такъв!

Тя се обърна и тръгна нанякъде в мрака. Миг по-късно тъмният ѝ силует се скри зад скалите.

Форд остана край огъня и довърши вечерята си. След петнайсетина минути чу стъпки. Мелиса Шепърд - лицето ѝ бе бледо, а очите зачервени - седна срещу него, присви колене към гърдите си и каза:

-      Върнах се. Ще помогна. Но ти наистина си задник.

21.

Лансинг влезе във фоайето на хотела, отвратен от самия себе си, че е допуснал да се озове на толкова долнопробно място. Очакваше едва ли не да се размине с проститутки, които водят или изпращат клиентите си. „Но какво можеш да очакваш от Бронкс?“, помисли си, докато влизаше в асансьора, който вонеше на застоял цигарен дим и евтин препарат за почистване.