Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 63

Форд поклати смаяно глава.

Мелиса отметна русата си плитка и се засмя саркастично.

-      В Дороти няма нищо загадъчно - каза тя, разбърка яхнията, извади едно заешко бутче, после го върна обратно. - В нея има само нули и единици. Нищо повече.

-      Казват, че си изобретила нов език за програмиране.

-      Не просто нов език - отвърна Мелиса, - а нова парадигма.

-      Разкажи ми за нея.

-      Концепцията за изкуствения интелект е разработена от Алън Тюринг¹⁴¹ през 1950 година. Позволи ми да ти цитирам нещо, което е написал той. Нещо революционно. - Мелиса замълча, пламъците озариха лицето ѝ, а после започна да цитира по памет с тон, който издаваше преклонението ѝ пред Тюринг: - „Вместо да се опитваме да създадем програма, която симулира ума на възрастен човек, защо не опитаме да създадем програма, която симулира детския ум? И ако я подложим на съответния курс на обучение, ще получим ум на възрастен човек“.

-      Това ли направи ти?

- Да. Създадох оригиналната Дороти съвсем проста... елементарна. В началото няма никакво значение дали изкуственият интелект ще даде добри или лоши, верни или грешни резултати. Умът му е простичък, като на дете. Децата правят грешки. Те се учат, като докосват горещия котлон. Дороти притежава същите качества, каквито има и едно дете: тя се самоусъ- вършенства, упорита е, учи се от собствения си опит. „Отгледах" този изкуствен интелект в защитена среда и го подложих на „курса на обучение“ на Тюринг. Научих го най-напред на нещата, свързани с мисията, които трябваше да знае. Когато стана по-отзивчив и по-любопитен, започнах да му преподавам неща, които не са пряко свързани с мисията. Възложих му моите предпочитания към музика и литература. Бил Евънс. Айзък Азимов. Така и не се научих да свиря на музикален инструмент, но софтуерът се „научи“ да свири на саранги¹⁵², и то като виртуоз, макар да не разбира музиката.

Мелиса се поколеба. Форд имаше чувството, че премълчава нещо.

-      И това проработи? Дороти „порасна“, така да се каже?

Тя отново се поколеба.

-      Честно казано, не проработи. Поне отначало. За известно време софтуерът работеше добре, самоусъвършенстваше се, започна да изпълнява все по-сложни и по-сложни задачи... след което постепенно започна да се разпада, престана да функционира.

-      Както се е случило в „Годард“?

-      Не. Нищо подобно. Програмата започваше да бълва все повече и повече безсмислици и накрая блокираше. Това просто ме побъркваше, докато...

-      Докато?

-      Хрумна ми нещо. Нещо, за което не се бе сещал никой програмист. А то бе толкова очевидно. Промених част от кода и проработи. При това невероятно добре. Сега осъзнавам, че без този... прийом е невъзможно да се получи мощен изкуствен интелект. Той стабилизира програмата и тя продължи да се самоусъвършенства без никакви проблеми.