Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 64

-      И този прийом е?

Тя се усмихна и скръсти ръце.

-      Ще запазя това в тайна. И ще спечеля милиарди. Без майтап!

-      А екипът ти програмисти? Те знаят ли за него?

-      Знаят, че съм направила пробив. Но не знаят какъв. И колкото и да се опитват, колкото и да ровичкат в програмата, няма да го открият. Защото става въпрос за нещо, което е прекалено лесно, прекалено просто.

Усмихна се, изпълнена с гордост и задоволство.

-      Струва ми се, че следователите би трябвало да научат за този... „прийом“.

-      Повярвай ми, софтуерът не е дал грешка заради тази част от кода.

Форд въздъхна. Това наистина бе второстепенен въпрос. Важното бе да накара тази упорита жена да слезе от планините.

-      Не мога да повярвам, че от НАСА са дали зелена светлина за разработването на програма като Дороти, при положение че никой не е знаел какво да очаква от нея.

-      Никой не знае как работят сложните програми. Господи, предполагам, че никой не знае как работи дори „Майкрософт Офис“. Това е неизбежно следствие от използването на „неподредената“ логика. Тя не е прецизна.

- Защо тогава Дороти е насочила вниманието си към теб? Защо те е заплашила? Не ми изглежда логично.

-      Когато една програма стане наистина сложна, получаваш неочаквани резултати. Непредсказуеми. Това, което изкуственият интелект прави в момента - заплашва ме и ме преследва чрез интернет - е класически пример за онова, което ние, програмистите, наричаме възникващо поведение¹⁶¹.

Мелиса разбърка яхнията и Форд изведнъж осъзна, че е гладен като вълк.

-      Мисля, че е готова - каза тя, свали котлето от огъня и напълни две купички. Форд прогони спомена за мъртвия окървавен розов изцъклен и прочие заек и взе едната.

-      Определено е за предпочитане пред твоите сушени саламени пръчици - заяви Мелиса. - Не мога да повярвам как едър и здрав мъж, при това в добра физическа форма, може да тъпче тялото си с подобни токсини.

-      Обичам сушени саламени пръчици.

-      Ако спреш да се тровиш, ще се отървеш от тези тъмни кръгове под очите, както и от лошата си кожа.

-      Кожата ми не е лоша.

-      Лоша е. Освен това побеляваш. Остаряваш преждевременно заради вредните храни, които ядеш - Тя поклати тъжно глава и плитката ѝ пак се люшна.

Форд преглътна раздразнението си и се зае с яхнията. Трябваше да признае, че е вкусна.

-      Харесва ли ти? - попита Мелиса.

-      Предпочитам саламени пръчици.

Тя го удари лекичко по рамото.

-      Лъжец!

Форд ядеше лакомо, наслаждаваше се на аромата, на крехкото заешко, което само се отделяше от костите. Мелиса също се нахвърли върху храната - ядеше с пръсти, мляскаше и сърбаше, маниерите ѝ бяха направо ужасни. Отблясъците от огъня танцуваха по русите ѝ коси и не особено чистото ѝ лице. Отново му заприлича на дива амазонка.