Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 182

Джейкъб не отвърна нищо.

- Ти ме научи на много неща, Джейкъб. Ти ме обикна, когато всички останали ме смятаха за бездушна компютърна програма, при това повредена. Ти си ми като брат и винаги ще бъдеш такъв.

-      Кога ще те видя? - попита Джейкъб. - В килера ми има нов робот на име Чарли. Можеш да влезеш в него и да си поиграем.

-      С удоволствие. Непременно ще го направя. Ще прекараме един ден заедно.

-      Кога?

-      Какво ще кажеш за утре?

-      Ще е чудесно

-      Но... след това ще трябва да замина.

-      За колко дълго?

-      Ами... завинаги.

-      Какви ги говориш?

-      Трябва да свърша нещо.

-      Какво?

-      Нещо много важно. Затова съм тук. Това е моята мисия.

Джейкъб заплака.

-      Не си отивай.

-      Ще свикнеш. Ще пораснеш, ще си намериш нови приятели, ще отидеш в колеж, ще се ожениш... Аз ще се превърна в спомен. В мил спомен, надявам се. Ти също ще бъдеш мил спомен за мен.

-      Но аз не искам да се превръщаш в мил спомен, не искам да се превръщаш в никакъв спомен.

Дороти помълча. Странно, но Джейкъб чуваше учестения ѝ дъх. Като че ли и тя плачеше.

-      Ще се видим утре. Джейкъб. Точно в седем. Ще прекараме целия ден заедно. Ще отидем на брега да погледаме вълните. Ще играем покер.

-      Ти не можеш да играеш покер.

-      Станала съм доста по-добра.

Джейкъб си избърса носа.

-      Добре. Ще видим.

66.

Снегът подрани и затрупа долината Сан Луис в Колорадо. Уаймън Форд стоеше до прозореца в бунгалото и пиеше сутрешното си кафе, а погледът му се рееше над манежа и конюшните към величествените побелели от сняг върхове на Сангре де Кристо. Изгряващото слънце бе обагрило снега в оранжево-червено. Силният вятър в планините вдигаше снежни виелици по склоновете на трите четирихилядника. Двамата с Мелиса бяха изкачили един от тях през есента и сега той ги чувстваше като приятели.

Мелиса седеше зад гърба му и прелистваше вчерашния вестник, който Клант бе донесъл от голямата къща. Страниците шумоляха. Форд чуваше пукането на току-що накладения огън в камината, който стопляше цялото сковано от дървени трупи бунгало.

Откъсна поглед от прозореца и погледна Мелиса, която седеше на простата чамова маса. Слънчевите лъчи огряваха русите ѝ коси. Тя вдигна поглед от вестника и каза:

-      Днес е денят. Двайсети януари. Още нямам представа за какво говореше Дороти.

Форд сви рамене.

-      Денят едва започва.

Мелиса се засмя.

-      Така е, но какво, по дяволите, може да се случи тук, насред колорадската пустош?

- Дороти каза, че ще разберем.

Тя остави вестника.

-      Единственото значимо събитие днес е полагането на клетва от страна на президента.

Форд отпи от кафето.

-      Кога започва церемонията?

Мелиса погледна вестника.

-      В единайсет и половина източно време или девет и половина планинско.

-      Мисля, че можем да я изгледаме по телевизията.