Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 163

Даде пистолета на Мелиса и свали тиксото от устата на жената. Тя си пое дъх и изхлипа:

-      Мъжът ми! Простреляха мъжа ми!

-      Къде?

-      В нашата къща! Помогнете ми!

-      Адресът! Кажете ни адреса!

Жената го каза. Форд бързо свали останалата част от тиксото и я развърза. Тя се свлече на пода.

-      Ранена ли сте?

-      Обадете се в полицията... те преследват сина ми! Ще убият и сина ми! О, Господи, обадете се в полицията! И повикайте линейка за мъжа ми!

Форд се обърна към мъжа, когото бяха пленили:

-      Дай ми телефона си!

-      Нямам телефон - отвърна мъжът.

Форд го претърси набързо. Нищо. Огледа се и видя телефон на пода до угасналия огън в камината. Грабна го и набра 911. Съобщи на диспечера за прострелян мъж и му даде адреса. После обясни какво се случва и на този адрес и поиска да изпратят линейка и патрулни коли.

Каза името си, след което се поколеба и добави:

-      Уведомете и специален агент Спинели от ФБР.

Знаеше, че това ще им гарантира максимално бърза реакция от страна на полицията.

После се обърна към дългокосия мъж.

-      Полицията ще пристигне след пет минути. Искам да ми кажеш какво става преди ченгетата да дойдат. Колко хора са замесени, кои са, къде са отишли...

Мъжът - трепереше от страх - не каза нито дума.

-      Говори - заплаши го Форд - или ще ти се случи нещо много неприятно.

Мъжът продължаваше да мълчи.

-      Къде е момчето? Джейкъб?

Мълчание.

Мелиса се намеси:

-      Не го правиш както трябва. - Пристъпи напред и срита мъжа с всички сили в слабините. Той се присви и зави от болка, а тя скочи върху него и натика в устата му цевта на пистолета. Пъхна я толкова навътре, че мъжът започна да се дави.

-      Говори или ще умреш! Броя до три. Едно...

Мъжът издаде някакъв нечленоразделен звук.

- Две...

Последваха нови нечленоразделни звуци, по-трескави и по-отчаяни. Очите на мъжа се подбелиха, ръката му заудря по пода.

-      Три! - каза Мелиса, извади пистолета и стреля покрай главата му. Куршумът отнесе част от ухото му. После тя го възседна и насочи пистолета към челото му. - Говори!

- Ще говоря! О, Господи! Не ме убивайте!

Мелиса бе успяла за секунди да превърне този мъж в плачещо и пелтечещо подобие на човек, обзето от неподправен ужас. Форд бе впечатлен.

-      Момчето... - задъхано каза мъжът, - момчето взе робота и избяга.

-      Кой го преследва? - попита Форд.

-      Двама наемни убийци. Професионалисти. Киргизци. И Лансинг. Шефът ми. Моля ви... моля ви, не ме убивайте...

-      Кога тръгнаха? - продължи Форд.

-      Преди петнайсет минути.

-      С какво са въоръжени?

-      Наемниците имат пистолети. Със заглушители. Лансинг е с револвер.

-      Кой си ти?

-      Моро. Ерик Моро. Аз съм компютърен специалист.

В далечината прозвучаха още изстрели.

-      Какво искат? Казвай веднага!

-      Искат... искат робота.

-      А момчето? Какво ще правят с момчето?

-      Ще го убият.

Форд погледна Мелиса и каза:

-      Ще тръгна след тях. Ти остани тук.

-      Ще дойда с теб.

-      А кой ще го пази тоя? - попита Форд.