Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 162

Намали още и накрая спря.

-      Защо спираш? - попита Мелиса.

-      Това не ми харесва - отвърна Форд.

-      Какво имаш предвид?

-      Прекалено много стаи светят.

-      Там са само момчето и роботът.

-      Точно това имам предвид.

Продължи бавно напред, като се оглеждаше за място, където да направи обратен завой. Откри малка полянка встрани от пътя, точно там, където започваше алеята, и спря.

-      Какво ще правим сега?

-      Мисля, че трябва да отидем до къщата пеша и да огледаме хубаво. - Извади двайсет и два калибровия револвер от жабката, отвори барабана, за да се увери, че е зареден, и го прибра в джоба си.

-      Май си падаш по тези шпионски игрички?

Форд излезе от колата, без да каже нищо. Мелиса го последва.

Приближиха се до къщата внимателно. Форд надникна през най-близкия прозорец и бързо клекна.

-      Какво става? - попита Мелиса.

-      Един тип с пистолет пази жена, завързана за стол.

-      О, Господи! Къде е роботът?

-      Не видях нито момче, нито робот.

-      Това трябва да са онези брокери, за които спомена Дороти - каза Мелиса.

-      Трябва да разберем колко души има в къщата.

Форд извади револвера. Заобиколи сградата, като вървеше приведен и надзърташе през всеки прозорец. По всичко изглеждаше, че в къщата има само двама души - завързаната за стола жена и мъжа, който я пазеше. Слаб дългокос тип, който крачеше нервно напред-назад и държеше четирийсет и пет калибровия си пистолет по начин, който подсказа на Форд, че няма никакъв опит в боравенето с огнестрелни оръжия.

Когато стигнаха задния двор, видя, че вратата към кухнята е отворена. Видя и следите по мократа трева, които тръгваха от вратата и продължаваха към хълма. Всичко подсказваше, че се е случило нещо ужасно.

-      Има ли някой освен тези двамата? - прошепна Мелиса.

- Не.

В далечината прозвучаха изстрели.

-      Там са - прошепна Форд. - Но трябва да разберем какво става тук.

-      Да - каза Мелиса. - Искаш ли да чуеш плана ми?

И му го изложи. Форд реши, че може да свърши работа.

Промъкна се безшумно през задната врата и се долепи до стената до вратата на дневната.

След миг Мелиса го последва - влезе и тръгна смело напред. Застана на прага и извика:

-      Ей? Има ли някой?

Мъжът се обърна, вдигна пистолета и изкрещя:

-      Коя си ти? Горе ръцете!

Мелиса отстъпи крачка назад и вдигна ръце.

-      Ей? Какво става?

-      Не мърдай! - продължи да крещи мъжът. - Коя си ти?

Тя отстъпи още крачка и отвърна:

-      Съседка.

Направи нова крачка назад и мъжът я последва.

-      Казах да не мърдаш! - изкрещя той. - Спри!

Форд изникна зад гърба му и с едно бързо и рязко движение измъкна оръжието от ръката му, като едновременно с това заби цевта на револвера си под ухото му.

Мъжът изпищя от ужас.

-      Още един звук и си мъртъв - каза спокойно Форд и блъсна мъжа в дневната.