Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 165

Джейкъб зърна лъч светлина и надзърна през отворената врата на сушилнята. Видя лъчите на две фенерчета в далечния край на редицата сушилни и чу приглушени гласове. Претърсваха сушилните една по една. Слава богу, че бяха започнали от другия край! Но пък така или иначе след няколко минути щяха да се доберат до него и Дороти.

Дороти взе платката, постави я внимателно на пода на сушилнята и я покри със сено. После включи фенерчето и потупа Джейкъб два пъти по ръката. Посочи към задната врата - явно искаше да се отправят натам.

Той я сграбчи и хукна към вратата. Изчака двамата мъже да влязат в една от по-отдалечените сушилни, излезе навън и затича към гората. Рекичката минаваше на стотина метра от тях, скрита сред дърветата. В мига, в който стигна до тях, откъм сушилнята, която току-що бяха напуснали, долетя детски плач. На момче, което хлипаше.

Тръпки го побиха, когато осъзна, че това е неговият глас. Явно Дороти бе решила да отклони вниманието на преследвачите им.

Джейкъб излезе на пътеката, която минаваше отвъд рекичката, и се затича по нея с всички сили. Скоро обаче тичането му премина в куцукане. Опита се да не обръща внимание на болката в крака, към която се бе присъединило и неприятното парене от копривата. Разсадникът се намираше на седемстотин-осемстотин метра надолу по течението. Успееха ли да стигнат там, щяха да са в безопасност. Молеше се на Господ да не са скрили ключа за плевнята на друго място.

Пътеката бе озарена от лунна светлина. Дороти мълчеше.

Отчаяният плач зад гърба му премина в писък, прекъснат от пукота на изстрели. После прозвуча един последен писък.

Бързо щяха да открият, че са измамени. И какво щяха да направят? Искаше да попита Дороти, но тя не можеше да говори. Сякаш прочел мислите му, роботът го стисна за рамото - жест, който трябваше да му вдъхне повече вяра.

След три-четири минути тичане сред дърветата пред погледа на Джейкъб изникна белият силует на оранжерията. Почти бяха стигнали. Намираха се някъде зад първата редица оранжерии в разсадника. Те бяха строени в три редици, заобиколени от обширна поляна с мокра от дъжда трева, и той ги приближаваше откъм задния им край, обрасъл с високи плевели. Сигурно беше по-лесно да тича през оранжериите, отколкото покрай тях или между тях.

Спря пред оградата от бодлива тел, която заобикаляше разсадника. Със Съли я бяха прескачали много пъти. Джейкъб се хвана за най-близкия кол, качи се по него като по стълба, поставяйки краката си върху бодливата тел от двете му страни, прехвърли се от другата страна, като внимаваше да не се закачи за телта, и скочи долу. Направи всичко това с увисналата на врата му Дороти.