Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 161
Дъглас Престън
До върха на хълма бяха стотина метра. Джейкъб се огледа. Не виждаше фенерчета, нито в гората, нито на склона. Продължи нагоре, макар вече да го боляха не само стъпалата, но и коленете. Билото беше на петдесет метра... четирийсет... трийсет. Спря за миг, за да си поеме дъх. Парещата болка в краката му създаваше усещането, че стъпва по въглени. Само да прехвърли билото и да се спусне от другата страна...
Тъкмо стигна върха, когато някъде отдолу прогърмя изстрел и туфичката трева до крака му потрепна. Джейкъб извика, залегна и се огледа. Видя светлина на хълма оттатък потока, а после и очертанията на мъж. Трети мъж. Сочеше с фенерче към него и викаше:
- Ето го! Там горе!
Чу викове и откъм потока, а после видя и лъч на фенерче - излезе от горичката и заподскача право към него.
- Тичай! - проскърца Дороти.
Джейкъб скочи и затича. Бягаше на зигзаг, останал без дъх. Убийствена болка пронизваше крака му при всяка крачка. Вече виждаше тъмната сянка на мъжа, който тичаше с намерението да му пресече пътя. Между него и дърветата долу не се виждаше никакво прикритие.
Продължи да тича на зигзаг. Ново снопче трева подскочи във въздуха точно пред него.
- По дяволите!
- Давай наляво, наляво и после направо - упъти го Дороти.
- Но така отиваме право при онзи мъж!
- Математически погледнато, това е единственият начин да минем покрай него. Там, отляво, има място, където можем да се скрием.
Джейкъб продължи да тича наляво и скоро се озова в продълговата долчинка, обрасла с храсти. Проправи си с усилие път през шубраците, които стигаха до коленете му, но видя, че няма начин да се добере до разсадника. Но пък наблизо бяха старите сушилни, в която някога си бяха играли със Съли. Те бяха по-близо от оранжериите. Можеха да се скрият и там.
Теренът изведнъж стана равен. На двайсетина метра от него, точно над главата му, тичаше един от мъжете.
- Спри! - извика той, клекна и вдигна пистолета.
- Залегни! - изкрещя Дороти.
Джейкъб се хвърли по очи в тревата.
Джейкъб се претърколи и отново скочи на крака.
Усети полъха от куршума, прелетял покрай бузата му. Погледна назад и видя мъжа да тича по склона с фенерче в едната ръка и пистолет в другата.
Руините на старата сушилня бяха в обраслия с шубраци участък покрай реката, само на четиристотин метра. Джейкъб тичаше с всички сили, но усещаше, че мъжът го настига, чуваше тежкото му дишане.
- Къде отиваме? - попита Дороти, регистрирала смяната на посоката.
- В старите сушилни. Ще се скрием там.
Мълчание.
- Имаш ли по-добра идея? - попита Джейкъб, без да спира.
- Мисля, че трябва да се предадем - каза Дороти. - Може да не те убият, ако се предадем.
- Не! Никога!
- В такъв случай мисля, че ще умрем.
58.
- Почти стигнахме - каза Мелиса и отново погледна картата. - След два километра трябва да завием наляво.
Дъждът бе спрял, но пътят бе мокър и блестеше на светлината на почти пълната луна, която ту надзърташе, ту се скриваше зад облаците. Форд измина следващия километър и половина бавно. Намираха се сред хълмовете някъде над градчето Халф Муун Бей, сред ферми и скъпи имения. След поредния завой зърна между дърветата светлините на къщата.
