Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 150

-      Дойдохме - заяви той, - за да приберем едно компютърно устройство. Нуждаем се от помощта ви, за да го намерим. Открием ли го, веднага си тръгваме. Никой няма да пострада. Ясно ли е?

И двамата кимнаха: изгаряха от желание да помогнат, на лицата им грейна искрица надежда. Лансинг винаги знаеше как да подходи, как да вдъхне доверие у хората и Моро виждаше как мъжът и жената търсят от него закрила от страховитите киргизци.

-      А сега - продължи Лансинг, обръщайки се към мъжа, - моля, покажете ми къде е рутерът.

-      Ей там - отвърна Дан с разтреперан глас, - на горната лавица. - И кимна към голямата система за домашно кино в дневната.

-      Вземи го - нареди Лансинг на Моро.

Моро отиде дотам с фенерчето, откри рутера на горната лавица, изключи го и го взе. Никой не промълви нито дума, когато той отвори куфарчето си, извади от него лаптоп и акумулаторно захранване, включи рутера в него и го свърза с лаптопа. Седна на пода и почна работа. Миг по-късно откри нужната му информация, кликна върху 4:16 сутринта и откри идентификационния номер на нужното му устройство, свързано с айпи адреса по времето, когато бе изчезнала Дороти.

-      Готово - каза той и прочете на глас идентификационния номер.

Лансинг отиде при него и хвърли поглед към екрана.

-      Добре. А сега, господин Гулд... мога ли да ви наричам Дан?

-      Да, разбира се.

-      Добре, Дан. Сега, Дан, имаш ли представа на кое устройство принадлежи този номер? - попита Лансинг и прочете номера.

-      Да. Имам. Това е процесорът, монтиран в един от прототипите на моя робот.

-      А? Роботи? Правиш роботи?

- Да.

-      Чудесно! И къде са тези роботи?

-      В работилницата ми.

-      И роботът, който търсим, също е в работилницата?

-      Така мисля.

-      Ще ни заведеш ли там, Дан?

- Да.

Лансинг се обърна към единия киргизец и нареди:

-      Развържи го. А ти - обърна се към Моро - вземи инструментите си.

Киргизецът, когото Лансинг бе посочил, извади макетен нож и замахна небрежно, за да разреже тиксото, с което Дан бе вързан за стола.

-      Ей, поряза ме! - възкликна Дан.

Мъжът не му обърна никакво внимание, а продължи да си върши работата. Дан се изправи. От едната му ръка течеше кръв.

-      Тече му кръв! - разплака се жена му.

-      Няма проблем - опита се да я успокои Дан. - Само драскотина.

Моро беше бесен от жестокостта, глупостта и непохватността на двамата братя. Сега пък се смееха. Като че ли това бе смешно. Запита се как все пак беше позволил на Лансинг да го въвлече в този кошмар.

-      За колко робота става въпрос? - попита Лансинг.

-      Десетина. И още десетина запечатани дънни платки.

-      Да започнем с роботите.

Гулд започна да носи роботите - някои напълно готови, други без ръце или без крака - и да ги подрежда на масата.

-      Отвори ги - каза Моро, - за да мога да прочета идентификационния номер.

Гулд разви с треперещи ръце панела, който покриваше торса на първия робот, и разкри процесора му. Моро надзърна с фенерче в ръка и сравни номера с този, който беше записал.