Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 136

След като двамата му посетители си тръгнаха, Ечевария потърси информация за тях. Оказа се, че наистина са тези, за които се бяха представили. Младият, онзи с дългата коса, Моро, имаше старо криминално досие за хакерство. Лансинг изглеждаше чист. Ечевария реши да приеме случилото се като недоразумение, произтекло от сблъсъка на две различни култури - от една страна, жестокият свят на нюйоркската борсова търговия, а от друга - образованата, интелигентна култура на софтуерния бизнес от Силициевата долина. Може би именно това бе начинът, по който някои хора в Ню Йорк правеха бизнес. Ечевария бе доволен, че живее на далеч по-цивилизовано място, където подобен подход срещаше силно неодобрение.

Стана от бюрото, отиде в кухненския бокс до офиса, напълни каната с вода и я включи. Взе чугунения японски чайник, изплакна го от старите листенца чай и сложи нови, с аромат на цветчета жасмин. Започна да си тананика, докато чакаше водата да заври. Изключи електрическата кана и пъхна в нея термометър - 99° С. Продължи да си тананика, изчака температурата да спадне до 95° С и едва тогава наля вода в чайника. Вдигнаха се облачета пара и се разнесе сладкият аромат на жасмин.

В следващия миг видя експлозия от звезди.

Осъзна, че лежи на пода. Зрението му започна да се избистря, но ушите му пищяха неприятно, а главата го болеше ужасно. Над него се бяха надвесили двама грозници в екипи за джогинг. Единият бе стъпил с крак върху гърдите му и стискаше желязна тръба, а другият държеше пистолет с огромен заглушител, насочен към главата му. И двамата имаха черна коса и белязани от акне лица; не приличаха на американци. Ечевария усети влажна струйка да се стича по черепа му - явно кървеше. Бяха го ударили по темето. Чувстваше се бавен, глупав, объркан. Опита да помръдне, но установи, че ръцете и краката му са вързани.

Онзи, който бе поставил крака си върху гърдите му, се наведе и попита:

-      Ти бегач на дълги разстояния ли си?

Ечевария отвърна на погледа му. Какви ги говореше този?

А непознатият с желязото потупа леко коляното на Ечевария с него.

-      Изглеждаш як. Маратонец ли си?

Мислите на Ечевария започваха да се проясняват. Видя на заден план единия от двамата, които бяха идвали сутринта - Моро.

Грозникът се наведе по-близо.

-      Знам, че ме чуваш. Ще отговориш ли на въпроса ми?

-      Ами... веднъж участвах в маратона. - Какви ги говореше този? Това беше някакъв кошмар. Господи, сигурно имаше сътресение. Очевидно не бе в състояние да мисли логично.

Желязото се отмести отново от главата към коляното му. Мъжът го вдигуа и почука силно, болезнено по капачката му.

-      Какво става, по дяволите? Какво правите?

Ново болезнено почукване, по-силно от предишното.

-      Чуваш ме, нали?

-      Да. Какво искате?

Напред пристъпи Моро. Изглеждаше притеснен, пребледнял, плувнал в пот, дългата му коса беше влажна. Изглеждаше и уплашен: