Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 135

Скоро мъглата ги обгърна и Джейкъб усети как фината влага попива в дрехите му. Зачуди се какво ли прави Дороти, дали е добре. Усети, че се тревожи за безопасността ѝ. Изминаха десетина минути.

Изведнъж прозвуча кучешки лай, последван от пронизителен писък и вик, нададен от робота. Викът бе толкова силен, че той едва не изпусна Дороти.

-      Лайка! - извика Дороти.

-      Какво има?

-      Бързо, изнеси ме извън обхвата.

Джейкъб стана, уви Дороти в одеялото и я понесе като бебе през покритите с капчици мъгла храсти към колелото. Върза я отзад и подкара по алеята, по пътя и обратно в къщата на Съли. Влезе вътре и разви одеялото едва когато се озоваха пред камината. Дороти се изправи и изтръска капките дъжд от главата си.

-      Ще ме избършеш ли?

Джейкъб намери един стар парцал в килера с метлата и лопатата и я избърса с него, после избърса лицето и косата си. Дрехите му бяха подгизнали, но в камината гореше огън, който бързо прогони влагата.

-      Какво стана?

-      Скрих се в едно ъгълче на интернет и изпратих Лайка, като закрепих програмата на гърба ѝ. Опитах се да поддържам връзка с нея, но ботовете ме откриха и започнаха да ме преследват. Едва не ме пипнаха. Но пък... хванаха Лайка.

-      Хванали са кучето ти? Това какво означава?

-      Ами... хванаха го и го разкъсаха на парчета.

-      Много съжалявам. - Не бе сигурен нито как да разбира думите, нито какво да каже. Накрая попита:

-      Успя ли да измъкнеш приятеля си от затвора?

-      Трудно е да се прецени. Хората са толкова непредсказуеми. Ще минат няколко часа преди онова, което направих, да мине през системата и да донесе резултати.

-      В такъв случай кога приятелите ти ще дойдат тук?

-      Не съм сигурна. Едва ли ще е преди полунощ. Ти ще трябва да успокояваш родителите си.

-      Добре. Да поиграем малко на покер?

47.

И тази вечер Уилям Ечевария остана да работи до късно, както правеше често. Наслаждаваше се на тишината и спокойствието, които наставаха след като служителите му напуснеха офиса, за да се приберат по домовете си. Все още не се бе отърсил от спомена за странната среща сутринта. Колкото повече мислеше за нея, толкова по-малко се тревожеше за невярното съдържание на онзи формуляр. Та това се бе случило преди цели дванайсет години! Той бе преуспяващ предприемач, състоятелен човек, имаше влиятелни приятели в Силициевата долина. Немислимо бе властите да се опитат да му отнемат гражданството. Разбира се, Федералната комисия по комуникациите можеше да му извие ръцете за едно или друго, но той се грижеше добре за бизнеса си и спазваше всички законови регулации от самото начало.