Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 138

-      Каза, че няма да го убият.

-      Ерик... Това е игра за големи момчета!

Мълчание.

- Ако възнамеряваш да се откажеш, това ще предизвика сериозен проблем, тъй като вече си съучастник в две убийства. Няма връщане назад.

-      Не се отказвам.

- Добре. А сега... откри ли адреса?

Моро му го каза.

-      Отлично! - Лансинг си погледна часовника. - Трябва да действаме още тази нощ.

-      Това мисля да го пропусна.

Лансинг постави бащински ръка на рамото му.

-      Зная, че това е труден бизнес. И на мен не ми харесва. Но стигнахме прекалено далеч, за да се откажем току-така... Освен това наградата ще е огромна. Не можеш да останеш пас. Опитът и познанията ти са изключително важни тази вечер.

Моро осъзна, че Лансинг казва истината.

-      Всичко ще е наред. Вземи си чаша вино.

-      И ти идваш, така ли?

Лансинг го погледна и отново постави ръка на рамото му. После го разтърси лекичко.

-      Разбира се! Нали сме партньори!

Моро кимна.

-      Искам да се съсредоточиш върху начина, по който ще процедираме. Ще трябва предварително да прекъснем захранването и телефоните в къщата. Трябва да планираме доста неща.

-      Ако няма ток - каза Моро, - ще ми трябва портативно захранване, за да проверя данните в рутера.

-      Отлично. Точно от такъв тип планиране се нуждаем. Това ще ни спести доста работа.

-      И още нещо: не искам да имам нищо общо с двамата киргизци. Не ги харесвам. Те са твоя отговорност.

-      Аз ще се оправя с тях. Само следвай нарежданията ми и всичко ще е наред.

Моро се почувства по-добре. От него не се искаше нищо друго освен да изпълнява заповеди. Лансинг щеше да се нагърби с всичко останало.

-      Даде ми адреса. А погледна ли къде се намира къщата? Провери ли биографиите на членовете на семейството, както те помолих?

Моро кимна.

-      Домът е собственост на Даниъл Ф. Гулд, адресът е Френчманс Крийк Роуд, № 3324. Потърсих мястото в Гугъл. Това е някъде в хълмовете край града. Доста е изолирано. Най-близката къща е на четиристотин метра. Гулд е някакъв изобретател, притежава компания, наречена „Чарли Роботс“. Женен, с едно дете.

-      Роботи? Това е интересно! - отбеляза Лансинг.

-      Кажи ми, моля те, че няма да ги убиеш - каза Моро с разтреперан глас.

-      От теб зависи.

-      Какво означава това?

-      Зависи от това колко бързо откриеш устройството. И колко бързо се съгласят да ни сътрудничат. Ако всичко мине добре, никой няма да пострада. Взимаме устройството и си тръгваме. Ще ни отнеме двайсет минути, дори по-малко.

Лансинг говореше съвсем нормално, съвсем спокойно. Нищо чудно да бе психопат. Моро като че ли започваше да се надява шефът му да е именно психопат, защото психопатите действаха изключително ефективно. Не искаше някой да умре, но още по-малко искаше да го хванат.

-      Потегляме в полунощ - каза Лансинг. - А сега да се залавяме за работа и да подготвим операцията.

48.

Уаймън Форд бе заключен в килията в единайсет сутринта, а сега бе седем вечерта. Някой бе повърнал на пода и локвичката бълвоч стоеше непочистена от часове, а горещината правеше зловонието още по-непоносимо. Нямаше къде да седне, а подът бе мокър и от урина. През килията мина смайващо голям брой задържани - пияници, дребни мошеници, наркопла- сьори, плюс куп най-обикновени хора, които патрулните полицаи бяха спрели на магистралата и довели в градчето досущ като него. Колите им, разбира се, бяха извозени от пътна помощ. Повечето бяха латиноси, имаше и групичка дългокоси хипита, както и неколцина с вид на клошари.