Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 134
Дъглас Престън
- Мелиса! - каза Дороти. - Къде си?
Джейкъб изчака няколко минути, докато Дороти слушаше безмълвно. Накрая тя каза:
- Добре. Разбирам. Мога да ти изпратя пари, но дори да го направя, той пак ще прекара нощта в затвора. Не мога да чакам до утре. Трябва да го измъкнем още тази вечер.
Отново настъпи тишина.
- За мен е опасно да се свързвам с интернет. Ботовете са още там.
Дороти изслуша Мелиса, после каза:
- Добре, нека да помисля. Няма да е лесно. Хрумна ми една идея, но може да отнеме известно време.
Затвори и подаде телефона на Джейкъб.
- Извади батерията. Моите пръсти са прекалено непохватни.
- Какво става? Приятелите ти в затвора ли са?
- Единият от тях, а колата им е задържана.
- Какво се е случило?
- Пътно нарушение. В Аризона.
- Какво ще правиш?
Продължително мълчание.
- Ще рискувам да вляза в интернет, за да проверя нещо.
- Какво ще провериш?
- Ще се поровя в мръсотията.
- Нали каза, че в интернет е опасно?
- За мен да. Но имам куче. Мога да променя кода му и да го пратя на мисия.
- Куче?
- Програма, която се държи като куче.
- Странно. Не видях никакво куче.
- То е вътре в робота заедно с мен.
Дороти замълча. Джейкъб зачака търпеливо, но тишината се проточи сякаш безкрайно дълго. Дороти изглеждаше така, сякаш спеше или бе изключена.
- Дороти, добре ли си?
Тя завъртя глава.
- Дремнах за малко. Трябва ми безжичен достъп до интернет. Тук няма такъв. Има ли наблизо къща, където да хвана сигнал?
- Всички безжични мрежи са защитени от пароли.
- Намери ми сигнал. Аз ще се погрижа за останалото.
- Навън вали.
- Нали не се страхуваш от лек дъждец? Що се отнася до мен, аз съм водоустойчива.
Джейкъб въздъхна театрално.
- Много си досадна, да знаеш!
- Помисли за това като за приключение.
- Eгa ти приключението! - възкликна Джейкъб, уви Дороти в одеялото и излезе навън.
Ръмеше, а откъм океана приближаваше мъгла. Джейкъб върза робота за багажника на колелото. На няколкостотин метра по-нагоре по пътя се намираше една богаташка къща, в която сигурно имаше интернет. Със Съли често се бяха промъквали в имота. Той натисна здраво педалите по дългата алея, а сетне и по Дигс Кениън Роуд и скоро стигна павираната алея пред голямата къща. Пое по нея, но когато измина половината път и къщата се появи пред погледа му, отби и спря.
- Хвана ли сигнал?
- Слаб е - отвърна му приглушен глас. - Можеш ли да приближиш още малко?
Джейкъб скри колелото в храстите край алеята и развърза робота. Отнесе го на поляната зад къщата, където край живия плет се издигаха няколко дървета. Мина покрай дърветата и се озова зад плета.
- Как е?
- Добре. Ще помълча известно време. Няма да можем да разговаряме. Дръж ме здраво.
- Окей.
Роботът не просто замълча, а сякаш замръзна. Джейкъб зачака.
