Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 117

Моро и Лансинг бяха обсъждали как е най-добре да подходят, за да убедят Ечевария да им разкрие името и адреса на човека зад онзи айпи адрес. Ечевария очевидно нямаше финансови проблеми, а обстоятелството, че е бил скаут-орел, предполагаше, че най-вероятно няма да приеме подкуп. Нямаше криминално досие, не се бе развеждал, в миналото му нямаше нищо скандално или поне пикантно. По всичко изглеждаше, че роднините му в Мексико са бедни трудолюбиви фермери от Мичоакан, които не се забъркваха в неприятности и нямаха проблеми със закона.

На Лансинг му хрумна идеята да се представят за потенциални купувачи. Ставаше въпрос за малък интернет доставчик, който всъщност препродаваше услуги и едва ли струваше много. Щяха да му предложат сума, от която да облещи очи и да му потекат лигите при мисълта за купчината пари, която го очаква. Лансинг обаче бе настоял на резервен вариант, затова Моро бе продължил да рови в биографията на Ечевария. В крайна сметка бе хакнал базата данни на Службата за американско гражданство и имиграция и бе проверил информацията от формуляра за натурализация, подаден от Ечевария. И веднага бе открил, че Ечевария е излъгал. Написал бе, че няма деца, макар от страницата му във Фейсбук да ставаше ясно, че в Мексико има умствено изостанала извънбрачна дъщеря, за която се грижи майка му. Защо обаче бе излъгал? Нямаше нищо незаконно в това да имаш извънбрачна дъщеря. Затова Моро отново използва Фейсбук - тази социална медия бе същински дар Божи! - и откри самоличността на майката на момичето. Оказа се, че е от богато семейство, свързано с трафика на наркотици.

Бинго!

Моро не беше сигурен дали това би могло да доведе до отнемане на гражданството. Но се надяваше Ечевария да има сериозни проблеми, ако този факт стигне до Службата за имиграция или министерството на вътрешната сигурност. Нищо чудно да поставеше под въпрос и лиценза му на интернет доставчик, който му бе издала Федералната комисия по комуникациите.

Моро допи чая си с лимон и лапна хапче против кашлица. Лансинг си погледна ролекса. Наближаваше часът на срещата им.

- Да вървим - каза той, стана и приглади костюма си.

Влязоха в „Бейнет“, минаха покрай центъра за обслужване на клиенти, в който работеха млади приветливи момичета, и се представиха на секретарката, която ги въведе в офиса отзад. Моро се огледа. Това беше добре: сървърите бяха тук, на място. Минаха покрай шкафове, от които се разнасяше тихо бръмчене, и се озоваха в малък ярко осветен кабинет.

Това бе офисът на Ечевария. Домакинът стана, здрависа се с тях, покани ги да седнат. Беше красив мъж в добро здраве, с тъмни очи, от които на момичетата сигурно им се подкосяваха краката, и носеше тясно поло на „Ралф Лорън“, което очертаваше мощните му бицепси. Имаше вид на типичен латиноамерикански мачо.