Читать «Избрана» онлайн - страница 23

Сградата срещу главната постройка на Дома на нощта беше направена от същата странна смесица от стари тухли и стърчащи камъни като останалата част на училището, но беше по-малка и кръгла и отпред имаше мраморна статуя на нашата богиня Никс с вдигнати нагоре ръце, сякаш държеше пълна луна. Спрях и се вгледах в богинята. Старомодните газени лампи, които осветяваха двора, не само щадяха променящото ни се зрение, но и излъчваха мека, топла светлина, която трептеше като милувка, вдъхваща живот на статуята на Никс.

Изпитвайки страхопочитание пред богинята, оставих на земята саксията с лавандулата и „Дракула“ и започнах да ровя в зимната трева в основата на статуята на Никс, докато намерих високата зелена молитвена свещ. Изправих я, затворих очи и се съсредоточих върху топлината и красотата на газения пламък и мисълта как една свещ може да хвърли достатъчно светлина и да промени атмосферата.

— Призовавам пламъка… огъня за мен, моля — прошепнах аз.

Чух, че фитилът изсъска, и усетих топлина върху лицето си. Отворих очи и видях, че зелената свещ, която представляваше природната стихия земя, весело гори. Усмихнах се доволно. Не преувеличих нещата пред Стиви Рей. От един месец се упражнявах да призовавам природните стихии и ставах все по-добра. (Не че страховитата, дадена ми от богинята, дарба щеше да ми помогне да успокоя обидените си приятели, но все пак беше нещо.) Внимателно поставих запалената свещ в краката на Никс и вместо да преклоня глава, я наклоних назад, така че лицето ми да е открито и да гледа вълшебството на нощното небе. И след това започнах да се моля на моята богиня, но ще призная, че молитвите ми звучат като говорене. Това не е защото не уважавам Никс, а защото съм си такава. От деня, в който бях белязана и богинята ми се яви, аз почувствах близост с нея, сякаш тя наистина се интересува какво се случва в живота ми, а не е някакво безименно божество или висша сила, която ме гледа пренебрежително и намръщено, и има тетрадка, в която записва прегрешенията ми.

— Никс, благодаря ти, че ми помогна тази нощ. Объркана съм и напълно озадачена от състоянието на Стиви Рей, но знам, че ако ни помогнеш, всичко ще се оправи. Моля те, грижи се за нея и ми помогни да разбера какво да направя. Знам, че ти неслучайно ме беляза и ме надари със специални сили, и започвам да мисля, че причината може да има нещо общо със Стиви Рей. Няма да те лъжа, това ме плаши, но ти знаеш каква страхливка бях, когато ме избра. — Усмихнах се на небето. По време на първия си разговор с Никс аз й казах, че не може да ме бележи като избрана, защото дори не умея да паркирам както трябва. Тогава това, изглежда, нямаше значение за нея и се надявах, че все още е така. — Исках да запаля свещта за Стиви Рей, за да символизира факта, че няма да я забравя и ще направя каквото искаш, независимо че нямам представа какви ще са подробностите.