Читать «Избрана» онлайн - страница 11

— Така трябва. Правила, бабо — повдигнах рамене аз.

— Не си закрила красивите белези на врата и рамото си, нали?

— Не, затова съм облякла жакет. — Огледах се, за да се уверя, че никой не ни гледа, отметнах назад косите си и смъкнах ръкава на жакета, за да се види сапфирената дантелена плетеница на врата и рамото ми.

— О, Зоуи, пиленцето ми, вълшебна е прошепна баба. — Много се гордея, че богинята избра теб като специална и те беляза с толкова прекрасна татуировка.

Тя ме прегърна отново и аз се притиснах до нея невероятно благодарна, че я имам в живота си. Баба ме приемаше такава, каквато бях. За нея нямаше значение, че се превръщам във вампир, нито че вече изпитвах жажда за кръв и имах дарбата да призовавам петте природни стихии — въздух, огън, вода, земя и дух. За баба аз бях нейната а-вет-си а-ге-хут-са, дъщерята на сърцето й, и всичко останало беше на второ място. Беше странно и същевременно чудесно, че тя и аз сме толкова близки и си приличаме толкова много, когато истинската й дъщеря, моята майка, беше съвършено различна.

— Движението по пътищата беше ужасно! Мразя да напускам „Счупена стрела“ и да се мъча да си проправям път до Тулса по време на празничната суетня.

За съжаление мислите ми сякаш я повикаха и гласът на майка ми охлади със студен душ щастието ми. Баба и аз се отделихме от прегръдките си и видях майка ми да стои до нашата маса. Държеше правоъгълна кутия от сладкарски магазин и опакован подарък.

— Мамо?

— Линда? — попита баба едновременно с мен.

Тя изглеждаше стъписана като мен от внезапната поява на майка ми. Баба никога не би я поканила, без да ми каже. Ние двете бяхме на едно мнение за майка ми. Първо, тя разваляше настроението ни. Второ, искахме мама да се промени. И трето, знаехме, че това вероятно никога нямаше да стане.

— Не се изненадвайте толкова много. Нима не бих дошла на рождения ден на дъщеря си?

— Но, Линда, когато миналата седмица говорих с теб, ти каза, че ще изпратиш по пощата подаръка на Зоуи — възрази баба, обезпокоена като мен.

— Това беше, преди да споменеш, че ще се срещате тук — рече мама и ме погледна намръщено. — Вярно, Зоуи не ме покани, но съм свикнала да имам дъщеря, която не ме уважава.

— Мамо, ти не си говорила с мен от месец. Как да те поканя? — Опитах се да говоря безразлично. Не исках посещението на баба да се изроди в грандиозна драматична сцена, но мама не бе произнесла и десет изречения, а вече ме вбеси. С изключение на глупавата коледна картичка за рождения ми ден, която ми изпрати, бяхме общували единствено, когато тя и противният й съпруг, скапанякът, бяха дошли на родителска среща в Дома на нощта преди месец. Посещението им беше пълен кошмар. Скапанякът, който беше старейшина в Църквата на вярващите, както обикновено показа тесногръдието, фанатизма и предубедеността си. Накрая го изгониха и го предупредиха да не се мярка повече в училище. Майка ми изтърча подир него като добра, покорна съпруга.