Читать «Изкушена» онлайн - страница 13
Кристин Каст
И после направих онова, което би сторило всяко разумно хлапе. Поех си дъх и нададох най-добрия си момичешки писък, който мигновено и страховито отекна от трите уста на едноокото чудовище. Чух, че Деймиън също пищи, и бих се заклела, че дори сестра Мери Анджела изписка стреснато. Понечих да направя онова, което си бях обещала да не правя — да хукна като луда, когато едната глава престана да пищи и пристъпи в лъча светлина на фенерчето.
— По дяволите, Зоуи! Каквоти става? Ние сме, Близначките и аз. Уплаши ни до смърт — каза Афродита.
— Афродита? — Сложих ръка на сърцето си, за да не му позволя да изскочи от тялото ми.
— Разбира се, че съм аз — отвърна тя и възмутено мина покрай мен. — Овладей се!
Близначките все още стояха в тунела. Ерин държеше дебела голяма свещ и я стискаше толкова силно, че кокалче-тата на пръстите й бяха побелели. Двете се бяха вцепенили и широко отворили очи.
— Здравейте измънках аз. — Не знаех, че сте тук.
Шоуни се раздвижи първа, избърса челото си с разтреперана ръка и се обърна към Ерин.
— Направо побелях от страх, сестра ми.
Ерин примига няколко пъти.
— Не мисля, че това е възможно. Тя присви очи и погледна Шоуни. — Не, кожата ти все още е във великолепния нюанс на капучино. — Ерин вдигна ръка към гъстите си златисти коси и прокара пръсти през тях. — А моята коса опада ли? Или посивя непривлекателно и преждевременно?
Намръщих се.
— Ерин, косата ти не пада, нито е посивяла, а ти, Шоуни, не можеш да побелееш от страх. Вие първи ме изплашихте.
— Следващия път, когато трябва да прогониш Неферет и Калона, изпищи така и ще е достатъчно — рече Ерин.
— Да, изпищя така, сякаш си загубила и последната си капка мозък добави Шоуни и двете минаха покрай мен.
Тръгнах след тях към зимника, където Деймиън си вееше с ръка и изглеждаше повече гей от всякога, а сестра Мери Анджела се кръстеше. Сложих фенерчето така, че да свети нагоре към маса, отрупана с неща в стъклени буркани, които приличаха на зловещи плаващи ембриони на оскъдната светлина.
— Какво правехте там? — попитах аз.
— Далас ни каза, че те са дошли оттам — отвърна Шоуни.
— Той каза, че там долу е страхотно и Стиви Рей го е направила — добави Ерин.
— Затова решихме да влезем и да видим — обясни Шоуни.
А ти защо беше там с Близначките? обърнах се аз към Афродита.
Динамичният дует се нуждаеше от защита и, естествено, помолиха мен.
А как се появихте така внезапно? — попита Деймиън, преди Близначките да продължат да бръщолевят.
— Фасулска работа. — Ерин бързо се върна в тунела, носейки свещта, и се обърна с лице към нас, когато стигна няколко крачки по-навътре от мястото, където бях застанала аз. — Тунелът завива рязко наляво ето тук. — Тя стъпи встрани и пламъкът на свещта изчезна, а след това се появи отново. — Затова се видяхме чак в последната секунда.
— Изумително е, че Стиви Рей го е направила рече Деймиън. Забелязах, че той не отиде до шахтата, а остана до фенерчето.
Сестра Мери Анджела се приближи до входа и почтително докосна прясно изкопаната дупка.