Читать «Изкушена» онлайн - страница 14

— Да, Стиви Рей го е направила, но с божията намеса.

С божията намеса? Искаш да кажеш, че вашата Дева Мария е само форма на Никс? — Ужасният провинциален акцент на Стиви Рей, който се чу от другия край на зимника, накара всички ни да подскочим.

— Да, дете. Точно това исках да кажа.

Не желая да те обиждам, но това е най-странното нещо, което съм чувала. — Стиви Рей се приближи до нас. Беше пребледняла. Долових мирис на нещо странно, но усмивката промени лицето й и тя заприлича на себе си. — Зи, ти ли пищеше така ужасно? ’

— Ами, да. — Не можах да не се ухиля. — Бях в тунела и не очаквах да попадна на Близначките и Афродита.

— Има логика. Афродита е страшилище — отбеляза Стиви Рей.

Засмях се и се възползвах от възможността да сменя темата.

— Като стана дума за страшилища, намерихте ли гарвани-демони, останали там?

Стиви Рей отмести очи от мен.

— Всичко е безопасно. Няма за какво да се тревожиш — побърза да каже тя.

— Радвам се — обади се сестра Мери Анджела. — Тези същества са отвратителни… смесица между човек и звяр. — Тя потрепери. — Изпитвам облекчение, че се отървахме от тях.

— Но вината не е тяхна — неочаквано възрази Стиви Рей.

— Моля? — Монахинята остана озадачена от защитния й тон.

— Те не са искали да се родят такива… Нещата в тях са се смесили поради изнасилване и зло. Те всъщност са жертви.

— Не ги съжалявам — рекох аз и се зачудих защо Стиви Рей говори така, сякаш защитава гарваните-демони.

Деймиън потрепери.

— Трябва ли да говорим за тях?

— Не, разбира се — отсече Стиви Рей.

— Хубаво. Причината да доведа Зоуи тук долу беше да й покажа тунела, който си направила, Стиви Рей. Изумителен е.

Благодаря, Деймиън! Наистина беше страхотно, когато осъзнах, че мога да го направя. — Стиви Рей влезе в дупката, където мигновено бе заобиколена от непрогледния мрак, който се простираше зад нея като вътрешностите на огромна, черна като абанос, змия. Тя вдигна ръце и притисна длани в стените от пръст на тунела и изведнъж ми напомни за сцена от „Самсон и Далила“, стар филм, който гледах с Деймиън преди месец и нещо. И сега сякаш Далила водеше слепия Самсон да застане между масивните колони, поддържащи храма, пълен с ужасни хора, които му се подиграваха. Той си беше възвърнал вълшебната сила, събори колоните и загина и…

Не е ли така, Зоуи?

— Какво? Замигах, обезпокоена от тъжната сцена на самоунищожение, която се разиграваше в съзнанието ми.

— Дева Мария не премести пръстта вместо мен, когато правех тунела. Успях със силата, която Никс ми даде. Господи, ти изобщо не ме слушаш — отговори Стиви Рей. Беше свалила ръце от стените на тунела и ме гледаше така сякаш питаше: Какви мисли се въртят в главата ти?

— Извинявай. Какво казваше за Никс?

Мисля, че Дева Мария и Никс нямат нищо общо. Майката на Иисус определено не ми помогна да преместя пръстта, за да направя тунела. — Тя повдигна рамене. — Не искам да те обидя, сестро, но така мисля.

— Всеки има право на мнение, Стиви Рей — отвърна монахинята, която изглеждаше спокойна както винаги. — Но трябва да знаеш, че ако не вярваш в нещо, това не означава, че то не съществува. ’